— Сиско, промених плановете си. Не ме чакай. Иди на местопрестъплението и виж какво можеш да откриеш. Разговаряй с хората, преди да са наложили информационно затъмнение.
— Сигурен ли си?
— Да. Аз ще се заема с участъка и ще ти се обадя, ако ми трябва нещо.
— Ясно. Успех.
— И на тебе.
Затворих и се вторачих в темето на шофьора.
— Рохас, на Делано завий надясно и ме закарай на Силмар.
— Няма проблем.
— Не знам колко ще се бавя. Искам да ме оставиш там, да се върнеш на Ван Найс Булевард и да потърсиш някой сервиз. Виж дали ще могат да разкарат боята от багажника.
Рохас ме погледна в огледалото.
— Каква боя?
3.
Ваннайският участък се помещава в четириетажна сграда, в която освен това са офисите на полицейското командване в Долината и главният затвор, обслужващ северната част на града. Бях ходил там по работа й знаех, че както в повечето участъци на ЛАПУ, били те големи или малки, между мен и клиентката ми ще има много препятствия.
Винаги съм подозирал, че дежурните полицаи на регистратурата се избират от хитри началници заради способността им да объркват и дезинформират. Ако се съмнявате, идете в който и да е полицейски участък в града и кажете на посрещналия ви служител, че искате да подадете жалба срещу полицай. Вижте колко време ще му трябва да намери съответния формуляр. Дежурните обикновено са млади, тъпи и отчайващо некомпетентни или стари, упорити и напълно преднамерени в действията си.
На регистратурата във Ваннайския участък ме посрещна полицай в изпъната униформа с табелка, на която пишеше „Криминс“. Беше среброкос ветеран и следователно майстор на кухия поглед. Така че ми го отправи, когато се представих като адвокат и съобщих, че клиентката ми ме очаква в детективското бюро. В отговор дежурният сви устни и посочи ред пластмасови столове, където хрисимо трябваше да чакам, докато той не реши, че е време да позвъни горе.
Типове като Криминс ги използват, за да сплашват обществеността: хора, които правят точно каквото им се казва, защото прекалено ги е страх да правят нещо друго. Моя милост не е от тази общественост.
— Не, няма да се получи — троснах му се.
Криминс ме изгледа с присвити очи. Цял ден не му се беше опъвал никой, камо ли адвокат по наказателни дела — с ударение върху наказателни. В първия момент се задейства саркастичната му реакция.
— Така ли?
— Да, така. Затова вдигни телефона и се обади горе на детектив Кърлин. Кажи му, че Мики Холър се качва при него и ако не се видя с клиентката си до десет минути, просто ще пресека площада до съдебната палата и ще отида при съдия Милс.
Замълчах, за да оставя името да му окаже нужното въздействие.
— Сигурен съм, че знаеш за съдия Роджър Милс. За мое щастие той е бил адвокат по наказателни дела, преди да го изберат за съдия. Навремето не му е харесвало полицията да го разиграва и сега не му харесва, когато чува такива неща. Ще ви замъкне с Кърлин в съда и ще ви накара да обясните защо сте играли старата игра, като сте попречили на една гражданка да упражни конституционното си право на консултация с адвокат. Предишния път съдия Милс не прие дадените отговори и глоби оня, дето стоеше на твоето място, с пет стотака.
Криминс трудно следваше думите ми. Имаше вид на човек, който разбира само кратки изречения. Премигна два пъти и протегна ръка към слушалката. Поговори с Кърлин, после затвори.
— Нали знаеш пътя, умнико?
— Знам го. Много благодаря за помощта, полицай Криминс.
— До скоро виждане.
И насочи показалец към мене като оръжие, все едно последният изстрел е негов, за да може да си каже, че се е разправил с тоя тъп адвокат. Обърнах гръб на регистратурата и се насочих към нишата на асансьорите.
На третия етаж усмихнато ме очакваше детектив Кърлин. Усмивката му не изглеждаше дружелюбна. Приличаше на котка, току-що изяла канарче.
— Гот ли ти беше долу, адвокат?
— О, да.
— Е, тук обаче закъсня.
— Как така? В ареста ли я вкара?
Той разпери ръце в неискрен съжалителен жест.
— Смешна работа. Партньорката ми я изведе точно преди да ми се обадят от долу.
— Виж ти, какво съвпадение. И въпреки това искам да разговарям с нея.
— Ще трябва да отидеш в затвора.
Което сигурно щеше да ми отнеме още един час висене. И тъкмо затова се хилеше Кърлин.