Савидж си припомни какво бе научил от Акира за самураите. Те се появили през 12-ти век, когато местните аграрни феодали, наречени даймио, започнали да изпитват силна нужда от сурови и верни защитници, които да бранят именията им. А през следващия век от Корея в страната навлязъл Дзен будизмът. Тази религия изисквала човек да усъвършенства тялото и духа си, което допаднало на самураите. Те разбрали практическата стойност на това да направиш ръката си, въоръжена с меч, продължение на духа си. Трябвало само да действат, без да мислят, просто мигновено да се подчиняват на инстинктите си. Това осигурявало победа над враговете, които внимателно планирали атаките си. Медитацията също била едно от предимствата на Дзен будизма. Чрез нея човек се освобождавал от емоциите и постигал равновесие на духа. След дълги упражнения самураите достигали крайния резултат — нито се страхували от смъртта, нито си мислели непременно за победата. Така влизали в най-решаващи и жестоки битки освободени от емоции, но подготвени за всякакви изненади.
— Първоначално господстващата класа презирала суровите войници, от които зависела безопасността й — продължи да им обяснява Акира. — Самураите отговорили на това, като започнали да изучават дворцовите изкуства и в крайна сметка техните постижения изместили тези на господарите от снобския елит, които до неотдавна им се присмивали. Създадените графики, скулптури и керамика са идеален пример за пълното сливане с духа на Дзен будизма. Всички те внасят спокойствие в душата, ума и сърцето. Но най-висшето изкуство за самурая си остава владеенето на меча.
Акира плъзна още една преграда, зад която се показаха множество мечове, закачени на стената.
— Преди да създаде своето оръжие, самураят се отдавал на медитация. Така първо пречиствал душата си, след това почиствал работилницата си, обличал чиста бяла дреха и започвал бавно и търпеливо изработката на меча. Ковял стоманата пласт след пласт, като непрекъснато я нагрявал, закалявал и лъскал, докато получи идеалната здравина. Оръжието трябвало да издържа на всякакви удари, а острието да не се изхабява — точно както духа и тялото на самурая. Дългият меч се използвал в битка, а този, късият — Акира издърпа един от ножницата и го размаха, за да се види бляскавото острие, — за ритуално самоубийство, сепуку. Ако самураят не постигнел победа в битка или без да иска разгневял с нещо господаря си, дългът изисквал да сложи край на живота си, като се самоубие с меч — върховното изпитание за честта на всеки воин.
Тук Акира спря, въздъхна, прибра меча в ножницата и го закачи на мястото му.
— Започвам да се държа като западняк. Извинете, че ви отнех толкова време.
— О, няма защо. Разказът ти много ни хареса — обади се Рейчъл.
— Много мило от ваша страна — Акира като че ли се готвеше да каже още нещо, но спря и се обърна към Еко, която тъкмо влизаше. Тя се поклони и го запита нещо, след което той им съобщи, че банята е готова.
5.
Един след друг се измиха на блестящо белия душ в банята, загънаха се в хавлиени кърпи и излязоха на огряната от слънце задна веранда.
— Измиването на тялото е само прелюдия към истинското къпане — каза Акира. — За да се изкъпе добре, човек трябва да се накисне.
— В гореща вана, нали? — заинтригувано рече Рейчъл.
— Да, но не традиционната. Един от компромисите, който ни наложи 20-ти век. Използваме електричество и вътрешна канализация. Така поддържаме необходимата температура на водата.
Ваната отвън бе покрита с кедрово дърво, но корпусът бе пластмасов. Бе поставена в левия край на верандата, където се спускаше покривът, създавайки интимен уют. От водата се вдигаше пара.
Рейчъл се опита да пъхне крак във ваната, но светкавично го дръпна обратно.
— Ще се попаря!
— Само от началото е така — каза й Акира. — Влез постепенно. Тялото ще привикне.
Тя не изглеждаше особено въодушевена.
— Ваната трябва да бъде гореща — увери я Акира.
За да докаже тезата си, той бързо се пъхна вътре без никакво колебание и се потопи до брадичката.
Като прехапа устни, Рейчъл също влезе във водата.
— О, боже, страшно горещо е! — възкликна Савидж, като се присъедини към тях.
Рейчъл избухна в смях.
В един момент Савидж вече не чувстваше така силно горещата вода около себе си. По мускулите му се разливаше топлина, като отпускаше схванатите му крака и гърба, като премахваше умората от седемнадесетчасовото пътуване. Облегна се на ръба на ваната и започна да облива раменете си с гореща вода и да ги масажира. Едновременно с това не откъсваше възхитен поглед от Рейчъл.