Мократа й коса бе сресана назад зад ушите. Подчертаваше формата на главата и елегантните очертания на лицето. По порозовелите й бузи бяха избили ситни капчици пот от горещата вода. Очите й блестяха и приличаха на сапфири. Усети, че тя го погали с пръстите на краката си. Усмихна й се и се загледа към градината в дъното на къщата.
Вече бе паднал мрак, но отблясъците от лампите зад прозорците и осветлението на верандата му помогнаха да различи формите на камъните и храстите сред пясъка. Дочуваше се и ромоленето на вода.
— Там има езерце, което не се вижда в тъмното — каза Акира, като че ли отгатна мислите му.
— Със златни рибки и водни лилии?
— Без тях няма да е никакво езерце.
— Разбира се — продължаваше да се усмихва Савидж.
— Чувствам се така… Защо е трябвало да напуснеш това място? — запита Рейчъл.
— За да бъда от полза.
— Това е нашият кръст — добави Савидж.
— Но не и единствената ни грижа — Акира сложи край на магията и ги върна в настоящето. — Не съм се връщал тук откакто Муто Камичи ме нае да го пазя.
— По-точно ти си мислиш, че те наел да го пазиш — припомни му Савидж.
— Да, още една мистерия — съгласи се Акира.
— Освен това, както се оказа, името му не е Муто Камичи, а Кунио Шираи.
— Неофашист и милитарист. Преди началото на този кошмар, когато все още бях в Япония или поне си мисля, че съм бил тук, нито веднъж не съм чувал името му. Разбира се, винаги е имало ултраконсервативни групи, които са подклаждали антиамерикански настроения, но те обикновено са малки, без особено влияние. А мъжът, който видяхме на екрана, изглеждаше доста внушително и уверено благодарение на многобройните си поддръжници. Говорителят дори обяви, че мощната групировка на Шираи била в състояние да разцепи на две най-голямата партия в Япония. Но какво означава всичко това? Кой всъщност е този мъж? Откъде се появи? Как спечели изведнъж толкова голямо влияние?
— А вие двамата по какъв начин сте свързани с него? — запита ги Рейчъл. — Кой иска да си мислите, че сте видели Шираи посечен на две преди шест месеца?
— Утре ще имаме някои от отговорите — каза Акира.
— Как ще стане това? — запита Савидж.
— Като си поговорим с един много мъдър човек.
Савидж не разбра какво имаше предвид Акира, но преди да успее да го запита, се появи Еко, поклони се и запита нещо.
— Пита дали сте гладни.
— Не, за бога — отвърна Рейчъл. — Все още не съм смляла тоновете храна, които погълнах в самолета.
— И аз не съм гладен — обади се Савидж.
Акира отпрати Еко.
— Тази гореща вана — сънливо каза Рейчъл — така ме успокои, че съм готова да заспя вътре.
— На всички ще ни се отрази добре малко сън — одобри Акира. Излезе от ваната и се избърса с хавлия.
Като по сигнал се появи Еко с три памучни кимона. Акира облече едното, а другите две подаде на Савидж и Рейчъл.
— Ще ви заведа във вашите стаи.
Акира отвори една след друга две съседни прегради и им даде знак да се разполагат. Във всяка от тях гореше красива лампа, хвърляща златни отблясъци. Направо върху рогозките бе постлан футон, който през деня се сгъваше и се прибираше в шкафа. Пътната чанта на Рейчъл бе в стаята вляво, а тази на Савидж — вдясно.
— А моята стая е срещу вашите — поясни Акира. — Къщата има алармена система, външните стени също се охраняват. Чури ще стои навън на пост. Можем да му имаме доверие. Починете си добре. О-ясуми насай, т.е. лека нощ.
Акира пристъпи назад, поклони се и плъзна вратата на стаята си.
След като се поклони на Акира, Савидж се обърна към Рейчъл.
— До утре сутрин.
— Да.
Савидж я целуна. Почувства гърдите й под дрехата. Тялото му веднага реагира и му се прииска да я покани в стаята си, но се отказа. Атмосферата на тази къща внушаваше усещането за храм, а освен това Акира им бе определил отделни стаи и нямаше да бъде много учтиво да се противопоставят на домакина. От друга страна стените бяха в буквалния смисъл на думата тънки като хартия и Акира щеше да се притеснява от звуците, които биха достигнали до него, ако се любеха.
— Лека нощ, любов моя. О-ясуми насай — дрезгаво произнесе Рейчъл.
Савидж я погали по бузата. С нежен шепот повтори японския израз.
Продължиха да се гледат.
Савидж неохотно влезе в стаята и приплъзна вратата зад себе си. Остана неподвижен, като изчакваше дишането му да се успокои и сърцето му да престане да бие лудо. На масата бе поставена черна пижама. Облече я и забеляза четка и паста върху малък керамичен умивалник.
„За всичко са помислили, до най-малката подробност“ — помисли си той. Умората си казваше думата. Савидж бавно си изми зъбите. Оставаше само да угаси лампата и да се пъхне във футона. През преградата видя сянката на Рейчъл. След малко и тя изгаси и си легна.