Отхвърли и това предположение. Въпреки че стаята й бе по-далеч от неговата, нямаше начин да не чуе плъзгането на вратата. Още повече, че шумът не идваше от тази част на коридора, от която се влизаше за кухнята. Натрапникът бе точно между неговата стая и тази на Акира.
Инстинктивно посегна да събуди Рейчъл, за да я предупреди, но се отказа. Кръвта пулсираше в слепоочията му. Дори да поставеше ръка на устата й, би могло да се чуе звук, който да предупреди неканения гост. Само внимателно я зави, сякаш да я предпази. Адреналинът му се бе повишил, имаше чувството, че стомахът му изгаря. Успя да овладее учестеното дишане, което рефлексивно съпровождаше това състояние, и се надигна.
Не посмя да излезе от японското си легло на земята. Ако стъпеше на пода върху рогозките, неминуемо щеше да предизвика същото слабо изшумоляване, по което разпозна натрапника, и така да го накара да застане нащрек. Реши да остане неподвижен, но готов за атака и да изчака удобен за нападение момент.
Нямаше пистолет. Преди още да стигнат до летището, двамата с Акира бяха изхвърлили личното си оръжие в някакъв канал.
Мускулите му се изопнаха. Съсредоточи поглед в тъмната стена. Дочу слабо изскърцване. Някой внимателно приплъзна преградна стена. Но не бе на неговата стая, а от другата страна на коридора. Неканеният гост се опитваше да проникне в стаята на Акира.
Сега бе моментът. Савидж трябваше да действа преди непознатият да изненада Акира. Направи крачка, но неочаквано трябваше да отстъпи, защото през една от преградните стени в стаята му влетяха двама души. Те се приземиха тежко на пода. Савидж позна мъжа, който остана отгоре. Бе Акира, който правеше рязко движение с ръка към лицето на другия мъж. Натрапникът бе облечен целият в черно, с маска на главата. Болезнено изстена от нанесения му удар и успя да стреля с пистолет със заглушител. Куршумът се заби в тавана. Савидж залегна. Не се притече на помощ на Акира. Предположи, че той сам ще може да се справи с нападателя. Вместо това се спусна към Рейчъл и я повлече към съседната стая. Внезапното нахлуване я бе събудило. Рейчъл бе изпищяла, опитвайки се отчаяно да се скрие.
Натрапникът успя да стреля отново, въпреки непрекъснатите удари на Акира. Куршумът се удари в стената между Акира и Рейчъл. Тя остана без дъх от уплаха и престана да пищи. Вкопчи се в Савидж и бързо го последва. Обезумяла от ужас, без да може да се ориентира в тъмната непозната къща, тя достигна съседната стена без да усети и се блъсна в нея, хартията се разкъса и тя се изтъркаля почти безчувствена върху рогозките. Савидж я вдигна и задъхано й заговори, като се опитваше да я избута по-надалеч.
— Продължи нататък. Опитай се да стигнеш предната част на къщата. Движи се приведена.
Веднага след като я видя да тръгва, Савидж се върна да помогне на Акира. Мимоходом забеляза, че бе точно в стаята със самурайски мечове, които Акира гордо им бе показал. Савидж се спусна към една от стените, грабна първия му попаднал меч и го извади от ножницата. Стори му се доста дълъг. Насочи го с върха нагоре към тавана, за да не се нарани и забърза на помощ.
Отново се чу изстрел. Този път проби една от стените. Видя Акира да нанася нов удар по лицето на нападателя, който не помръдна повече.
Савидж облекчено въздъхна. Изведнъж изкрещя:
— Акира, зад теб!
През дупката в преградната стена се показа друга черна фигура, която се прицелваше.
Акира се хвърли встрани. Куршумът се заби в мъжа, който лежеше бездиханен на пода.
Мечът на Савидж все още бе насочен към тавана. Като стисна дръжката с две ръце, той нанесе удар с всичка сила по мъжа в коридора. Целеше се в гърдите на непознатия. В тъмното не виждаше добре. Очакваше звук от разкъсани дрехи и плът, но вместо това чу метален звън. Острието бе попаднало върху пистолета, който тупна на земята.
Нападателят в миг изчезна. Савидж разбра по отдалечаващите се стъпки, че отива към дъното на коридора. Чу сблъсък на тела, Еко изстена, някой падна. Савидж се спусна натам, Акира също, като задъхано го запита:
— Къде е пистолетът?
Опипа с ръце в тъмното, но не го намери и разгневено изрече нещо на японски. Грабна меча от Савидж и изскочи от стаята.
Савидж също го последва, като свали от стената още един меч. Видя, че нападателят прескочи някакво тяло на входа и изчезна през отворената задна врата.
Падналият бе Чури. Беше се захлупил по очи, краката му бяха останали отвън. Акира го прескочи и гневно излезе в тъмната градина с изваден меч.