— Ето така е по-добре — успокои я той, като положи пистолета на пода. — Знам, че си уплашена, но не трябваше да го вземаш. Можеше неволно да се самоубиеш или да застреляш някой от нас.
Тя не отговори и изобщо не реагира, само продължи да гледа втренчено пред себе си.
— Изчакай първо да те науча да стреляш, преди отново да вземеш нечий пистолет — нежно каза Савидж.
— Знам — прошепна тя.
— Какво знаеш?
— Как да го използвам.
— Разбира се — отвърна Савидж, като се надяваше, че е успял да скрие ироничната нотка в гласа си.
— Баща ми ме научи — сякаш някъде отдалеч се чу гласът на Рейчъл.
Савидж не бе свалил ръце от раменете й и нежно я прегръщаше.
— Пушки, пистолети, какво ли не. Стреляхме всяка неделя. Веднъж ме накара да убия един фазан — конвулсивно потрепери тя.
— Това е било отдавна — успокои я Савидж. — А случилото се тази вечер също е вече минало. Няма от какво да се боиш повече.
— Засега. Но не е краят. Ще дойдат други на тяхно място. Тази история никога няма да свърши.
— Грешиш — промълви Савидж. — Ще свърши. Ние ще й сложим край. А аз ще те защитавам от всичко.
— Да, така трябваше… Взех пистолета. Бяха трима.
— Какво?
Савидж бързо разбра.
Тя бавно се отстрани, сякаш се плъзна встрани като някоя от преградните стени. Застана с лице към тънещия в мрак коридор.
Удивен Савидж вдигна пистолета и се стрелна вътре. Успя да открие ключа и запали осветлението. Влезе в стаята си през разкъсаната стена. На пода видя само първия мъж, убит от Акира.
Трима? Савидж погледна в стаята на Рейчъл, но не забеляза никого. Върна се в коридора. В края все така стоеше Рейчъл като в транс, с лице към него и гръб към Еко и Акира, които скърбяха за Чури.
— Сигурна ли си, Рейчъл?
Видя празните гилзи върху рогозките между неговата стая и тази на Акира. С насочен пистолет влезе в стаята на Акира. На пода лежеше по гръб човек с широко отворени очи, облечен в тъмни дрехи. Около него всичко бе потънало в кръв, гърдите му бяха надупчени от куршуми.
„Била е толкова уплашена, че е загубила контрол над себе си. Нищо чудно, че е изпаднала в шок. Но не заради нападението над нас.“ Отиде при нея и силно я прегърна.
— Не си имала друг избор.
Тя не отвърна на прегръдката. Остана все така далеч от всичко наоколо.
— Наложило се е да се защитиш, Рейчъл. Ако ти не беше го убила, той щеше да го направи. Може би си спасила живота на Акира, моя и на Еко. Това е било правилното решение.
— Трупове, навсякъде трупове — възпротиви се тя. — Където се появим, всяваме смърт… А сега и…
Нямаше нужда да му го казва на глас. Подтекстът се долавяше в интонацията — заради теб, защото останах с теб, защото се влюбих в теб.
— Аз не го застрелях, аз го размазах — едва чуто каза Рейчъл и избухна в плач. Сълзите й намокриха горнището на пижамата му, проникнаха до кожата.
„Всичко това се случи, защото ти позволих да останеш с мен. Грешката е моя. Позволих си да се размекна. Чури не е единственият сгрешил тук между нас. По дяволите, наруших правилата. Ако Рейчъл ми бе само клиент, а не приятелка, щях да знам как да действам! Мой дълг бе да я защитавам! Акира можеше да се оправи сам. Но тъй като не бях сигурен кого защитавам — Главния или приятелката си, почувствах се виновен, че избрах страна, че си гледам интересите, че изоставих Акира. Да, Акира. С това приятелство още веднъж наруших принципите си. Един телохранител никога не трябва да се сприятелява с друг като него. Защото винаги идва момент, когато се налага да избираш кого да защитаваш — него или този, който те е наел. Боже, каква каша! Не трябваше да се спускам да помагам на Акира преди да се уверя, че Рейчъл е в безопасност. Трябваше да претърся къщата, за да проверя дали няма други врагове. Без да искам, принудих Рейчъл да убива.“
Рейчъл продължаваше да се разтърсва от конвулсивни ридания. Савидж я стисна още по-силно.
— Толкова съжалявам, Рейчъл.
„За втори път произнасям тези думи в една вечер“ — помисли си Савидж. — „Колко ли пъти още ще ми се налага да ги казвам?“ На глас произнесе:
— Бих дал всичко да можех да променя нещата — опита се да я успокои той. Тъкмо се канеше да добави „Колкото по-бързо си отидеш от мен, толкова по-добре за теб“, тя изненадващо го прегърна и каза:
— Който и да е изпратил тези мъже, които ме накараха да убивам, ще ми плати, бог ми е свидетел. Толкова съм разярена, че съм готова да убивам отново.