Выбрать главу

Избликът й го изненада. Савидж вдигна поглед към Акира, Еко и Чури в другия край на коридора. Акира се изправи и се втренчи в градината. Проговори със задавен от болка и гняв глас.

— Баща ми отдели цели петнадесет години на тази градина. Почти толкова се занимавах и аз с нея. А сега! Всичко е изровено и подгизнало от кръв. Езерцето е омърсено. Плодовете на дългогодишния ни труд отидоха на вятъра. Онзи, който изпрати тези хора е лишен от всякакво благородство. Той не може да ми бъде достоен противник. Когато го открия, ще го убия най-безмилостно и жестоко. Ще разчленя тялото му, а парчетата ще изхвърля в морето. Така никога няма да получи покой и духът му няма да отиде при този на неговите предци. Кълна се, че ще го направя, за да отмъстя за градината и паметта на баща ми. И на Чури — въздъхна Акира.

Заканите за отмъщение, които чу от Рейчъл и Акира, накараха Савидж да потръпне. „Какво каза Рейчъл? Трупове, навсякъде трупове. Където се появим, всяваме смърт… Да, така е. Толкова много смърт наоколо. Някога вярвах в онова, което ми каза Греъм — че отмъщението е въпрос на чест. А сега? С каква горчивина говореше Рейчъл, каква жестокост бе изписана на лицето на Акира! Това, което се заканваме да направим, за да надживеем този ужас, може да ни погуби.“ Савидж стисна още по-здраво Рейчъл в прегръдките си.

7.

Седнаха около ниска черна маса върху възглавници в една от стаите, която бе останала незасегната.

— Кой изпрати тези мъже тук? Как са ни открили? — запита Савидж.

Обикновено меланхоличното лице на Акира сега гореше от гняв.

— Те не просто ни нападнаха. Те са ни издебнали.

— Което означава, че някой е имал основание да предположи, че ще дойдем от Америка тук — обади се Рейчъл. — Вирджиния бийч, а сега отново…

— Не мисля, че двете нападения са свързани — рече Савидж. — Във Вирджиния бийч ударът бе насочен срещу Мак, за да не разкрие важна информация, за да те отстранят от Акира и мен, за да не… Да не заставаш на пътя. Да не ни пречиш да следваме логиката на поведение, диктувана от лъжливите спомени? Очевидно някой не иска да си замесена в тази история.

— Нападението тази вечер бе пълна изненада за мен — намеси се Акира. — Аз не каня никого у дома, освен хората, на които се доверявам напълно. — Еко не би споменала за приготовленията в къщата. Нито пък Чури. Нападателите не биха могли да знаят коя е моята стая, нито пък вашите. Целта им не е била да убият някого от нас конкретно. Ако са искали да отстранят Рейчъл, биха избрали друга ситуация, в която да са сигурни, че ще успеят да го направят. Но да се промъкват така? Изглежда са дошли с намерение да ни убият и тримата.

— Смяташ че онзи, който е наел убийците във Вирджиния Бийч, няма нищо общо със случилото се тази вечер?

— Така изглежда — обади се Савидж. — Двете нападения имат различни цели и са планирани от различни хора. Едните искат да продължим разследването, другите — да го прекратим. Но кои са те? По дяволите, какво всъщност става?

— Спомена за човек, с когото искаш да разговаряш — обърна се Рейчъл към Акира. — Нарече го „мъдър светец“.

— Да — кимна той. — Надявах се да се срещнем тази сутрин. Но при тези обстоятелства ще трябва да отложим визитата… Заради Чури — гласът му се задави от мъка. — Трябва да направим някои приготовления.

От задната част на къщата до тях достигнаха риданията на Еко. Савидж си представи как бе прегърнала главата на мъртвия си внук.

— Ако само тримата нападатели бяха загинали, щях да се изкуша да изхвърля телата им — каза Акира. — Но не разполагам с кола, за да ги откарам някъде. Не мога и да наема, защото докато отворят бюрата, улиците вече ще са претъпкани с народ и ще ни забележат като изнасяме нещо обемисто, независимо как сме го скрили. Другата възможност е да се възползваме от тъмнината и да заровим труповете в градината. Но аз не искам. Това би означавало да оскверня отново творението на баща ми. Те не заслужават. Само Чури трябва да бъде погребан според обичая на дедите ни. С почести. За мен и за Еко е важно да можем да го посещаваме и да се молим на гроба му. Трябва да изпълня дълга си. Ще съобщя в полицията.

— Да — кимна Савидж.

— Когато полицията пристигне, не трябва да ви завари тук. Ако в случая са замесени и двама американци, ще проведат по-подробно разследване. Ще открият, че сте влезли с фалшиви паспорти. Ще ви арестуват. Дори да не обърнат внимание на паспортите, ще вдигнат толкова шум, че ще навреди на нашето разследване.

— А какво ще съобщиш на полицията? — запита Рейчъл.

— Че трима мъже са нахлули в къщата, за да откраднат колекцията ми. Застреляли са Чури. Аз съм се събудил от шума и се е стигнало до схватка. Убил съм в ръкопашен бой единия, взел съм пистолета му и съм то изпразнил по другия, след което със сабя съм посякъл третия. Последното много ще ме издигне в очите им.