Докато събличаше костюма, потръпна. Бързо прерови раницата и облече черни вълнени дрехи. Беше избрал вълната, защото запазваше топлината на тялото, дори ако се намокри. Чорапите и шапката му бяха от същата тъмна материя. Обу високи до коленете твърди обувки с грайфери и здраво ги завърза. След като се стопли, размаза малко кал по лицето си, а на ръцете си сложи тъмни вълнени ръкавици, достатъчно тънки, за да може да работи свободно. В раницата останаха само инструменти, загънати всеки поотделно в плат, за да не вдигат шум. Той я завърза и я сложи на гърба си. Беше тежка, но не чак толкова, колкото беше свикнал да носи в SEAL. Остави водолазния костюм, шнорхела, очилата и плавниците в същото отделение, закопча отново ципа и привърза лодката към една скала. Не знаеше дали ще бъде принуден да се върне тук, но искаше да се подсигури за всеки случай. Стражата нямаше как да забележи лодката до сутринта.
Савидж стигна до скалата. Вятърът набираше скорост, небето се покриваше от облаци. Дъждът беше неизбежен. „Добре“ — помисли си той. Планът му се основаваше точно на бурята. Ето защо беше избрал именно тази нощ, за да проникне в имението на Пападрополис. Всички синоптици бяха единодушни — около полунощ се очакваха първите есенни дъждове.
Трябваше да стигне до върха преди да се разрази бурята. Макар и висока около шестдесет метра, скалата имаше многобройни цепнатини и оголени места. Савидж беше доста опитен и изкачването в тъмнината нямаше да го затрудни много.
Вятърът се усилваше. Водните пръски достигаха скалата и я правеха хлъзгава. Той се хващаше здраво за изпъкналите места и забиваше по-дълбоко крака в пукнатините. На половината път видя една по-голяма пролука, която според снимките стигаше чак до върха. По негова преценка бяха изминали около десетина минути. Продължи да се изкачва, като опипваше внимателно всяко ъгълче. Пукнатината го предпазваше от вятъра, но изведнъж започна да вали и това го накара да побърза. Скоро откри, че не напипва скала по-нагоре и с облекчение въздъхна, като се увери, че е на върха.
Дъждът се усили и го измокри до кости. Независимо от това той беше добре дошъл, защото му осигуряваше чудесно прикритие. Савидж се запъти към храстите. Калта стигаше до глезените му. Стомахът го присвиваше както в началото на всяка мисия. Страхуваше се, че въпреки старателната подготовка, може отново да се провали. Както преди шест месеца.
Имаше само един начин да разбере това.
Савидж пое дълбоко въздух, обмисли всичко още веднъж и реши да не се поддава на спомени. Опита се да различи нещо в тази бурна нощ и като не видя хора от охраната, изпълзя от храстите.
9.
От фотосите знаеше, че първата преграда ще бъде оградата, опасваща имението. Стандартните бяха по два метра, но когато прояви филма, той не успя да разбере дали и тази е толкова висока. Откри обаче, че на върха има някаква бодлива тел и шипове, които стърчаха във формата на буквата V.
Нощта беше толкова тъмна, че Савидж все още не виждаше оградата. Смяташе, че е на около двадесет метра пред него. На снимките не се виждаха монтирани камери, така че той не се страхуваше да бъде засечен от уреди за нощно виждане. Въпреки това продължи да пълзи по навик. Разкаляната земя ставаше на каша под него.
Спря се до оградата и отвори раницата си. Извади фенерче с инфрачервена светлина и специални очила. Светлината от фенерчето не се забелязваше с невъоръжено око, но през очилата Савидж видя зелената ивица. Той насочи лъча към оградата, търсейки вибрационни сензори. Не откри нито един. Както и очакваше, оградата беше само нещо като демаркационна линия и по нея нямаше никакви детектори. Тя служеше за граница на имота. От друга страна шиповете на върха биха обезкуражили всеки неопитен нарушител. Ако минеше някое животно, например скитащо куче, стражата щеше да остане необезпокоявана.
Савидж прибра фенерчето и очилата в раницата и отново я метна на гърба си. Отдалечи се малко от оградата, зае изходна позиция и се засили. Успя да се изкачи до половината на един дъх. Сграбчи металните шипове на върха, прехвърли тялото си от другата страна и леко се приземи. На няколко места дрехите и ръкавите му се скъсаха; имаше и драскотини по тялото си. Те не бяха достатъчно сериозни, за да им обръща внимание. Бодливата тел и шиповете можеха да уплашат само аматьор.