Въпросът не бе насочен към Савидж, а към някого зад гърба му.
— Хай — отговори човекът. Сърцето на Савидж лудо заби, защото гласът му се стори познат.
— Акира? — Савидж никога не бе произнасял нечие име с по-голямо напрежение и объркване.
— Хай — отвърна Акира и излезе напред. Също като останалите мъже той беше облечен с широки като пижама дрехи, но без качулка и маска. Меланхолията в очите му се бе задълбочила.
— Какво става тук? — запита Савидж.
Акира прехапа устни. Мускулите на лицето му се опънаха. Когато се опита да отвори уста и да отговори, възрастният мъж изрева нещо на японски. Акира му отвърна. Размениха си още няколко неразбираеми реплики. Савидж не успя да долови даже по интонацията за какво точно става дума.
— Хай — този път отвърна възрастният японец. После прибра меча в ножницата.
Акира отиде при него и се поклони на Савидж и Рейчъл. През целия ден Савидж бе чувствал липсата на Акира, но едва сега разбра напълно какво означава приятелят му за него. Ако събитията се развиваха в Америка, Савидж не би могъл да се въздържи да не му стисне ръка, а дори и да го прегърне през раменете. Но при дадените обстоятелства се въздържа от изблика на чувства по западен маниер, тъй като Акира очевидно се държеше според очакванията на заобикалящите го японци. Ето защо Савидж спази техния обичай и само се поклони в отговор. Същото направи и Рейчъл.
— Приятно ми е да те видя отново — рече силно развълнуван Савидж, като положи усилия да не злепоставя Акира. — Сега знам, че си жив.
— И ти — преглътна Акира. — Чудех се дали съдбата ще ни събере отново.
— Защото Еко ни даде сигнал да изчезваме ли?
— Да… и по други причини.
Отговорът предизвикваше нови въпроси, но Савидж се въздържа. Трябваше да разкаже на Акира какво им се бе случило и да го попита за неговите преживелици. Но в тази необичайна обстановка най-много искаше да узнае какви бяха тези хора.
— Позволи ми да ти представя моя сенсей. Савакава Таро.
Савидж се поклони с нужното уважение и повтори: Таро-сенсей.
— Удивен е от твоята храброст — каза Акира.
— Защото дойдохме тук ли? — Савидж презрително смръщи вежди. — Това бе по-скоро глупост, а не смелост.
— Не — противопостави се Акира. — Имаше предвид опита ти да предпазиш жената, за която носиш отговорност.
— Въпрос на добро обучение и инстинкти. Дори не съзнавах какво върша.
— Точно така. За Таро-сенсей храбростта означава да изпълниш инстинктивно дълга си, без да се интересуваш от последствията.
— Това ли ни спаси?
— Не — поклати глава Акира. — Всъщност никога не ви е застрашавала реална опасност. Щом отворихте вратата и се показахте, Таро-сенсей веднага ви разпозна по моите описания.
— Какво? Искаш да кажеш, че всички тези мъже…? Кучият син ме е изпитвал?
— Не съм кучи син, нито някакъв негодник — гласът на Таро прониза тишината.
Савидж остана с отворена уста.
— Разочаровате ме — продължи възрастният мъж. — Очаквах малко повече ум от вас. Никога не си правете заключение, че ако някой не разговаря с вас на родния ви език, не го знае.
— Извинете — опита се да поправи положението Савидж. Лицето му пламна. — Бях груб и нетактичен.
— И нещо повече — невнимателен. Не постъпихте като професионалист. Бях готов да похваля онзи, който ви е обучавал, но сега…
— Хвърлете вината изцяло върху ученика, не върху учителя — в съзнанието на Савидж изплува тъжната гледка — трупът на Греъм зад волана на кадилака, гаражът, изпълнен със задушлив дим от изгорели газове. — Грешката е само моя. Нищо не може да оневини поведението ми. Моля да ми простите, Таро-сенсей.
— Може би ще съумеете сам да поправите грешката си — погледът на японеца постепенно омекна. — Признат грях не е грях, това вероятно сте научили от вашия инструктор.
— Що се отнася до запознаването с вашата страна, дължа го на Акира. Но отново повтарям — хвърлете вината върху мен, не върху учителя ми. Той много сериозно ме предупреди да избягвам обидите. Ще се опитам да се държа като японец.
— Е, да — отвърна Таро. — Нищо не пречи да опитате. Но едва ли ще успеете. Никой пришълец, никой гайджин, не съумява да го постигне… и да се държи… като японец.
— Не се обезкуражавам лесно.
Набразденото от бръчки лице на японеца изрази нещо като усмивка, но устните му останаха стиснати. Обърна се към Акира на японски.
Той му отговори.
След това Таро заговори на Савидж.
— Казаха ми, че сте сериозен човек. Ние наричаме това „преданост“. Може да съм направил прибързани заключения. Вече ви простих обидното държане. Моля да приемете скромното ми гостоприемство. Надявам се, че вие и вашата дама няма да откажете да пийнете чай с нас.