— Благодаря — отвърна Савидж. — Обикновено при такива напрегнати ситуации устата ми пресъхва — той се опита да го каже колкото закачливо, толкова и с респект, като посочи с поглед меча на Таро.
— Хай — отново по същия начин, както преди малко, се засмя Таро. — Моля, заповядайте — каза той и се поклони.
Таро поведе Савидж, Рейчъл и Акира към дъното на стаята. Междувременно направи знак на останалите мъже с качулки и маски. Те моментално прибраха оръжията като един. Савидж настръхна от свистенето на толкова много мечове и стъргането на ножниците.
— Таро-сенсей, имам въпрос — обади се Савидж. — Моля да ме разберете правилно. Не искам да ви обидя.
— Слушам.
— Когато влязохме и вие ни разпознахте, вече знаехте, че не сме врагове — Савидж се поколеба как да продължи. — Разбирам, защо искахте да ни изпитате. За да сте сигурен дали ще можете да ни използвате, ако наистина се наложи. Нали сме чужденци, гайджин. Но все пак… каква беше гаранцията, че няма да изпадна в паника. Ако бях стрелял напосоки, много от вашите хора щяха да загинат напразно.
— Мъдър въпрос — отговори Таро. — Но изпитанието бе обмислено.
— По какъв начин? Сигурен съм, че всички тези мъже са отлично обучени да боравят с меч, но все пак куршумът е по-бърз.
— Ако бяхте се опитали да стреляте…
Таро не довърши мисълта си. Докато вървяха към края на стаята, Савидж забеляза двама стрелци, въоръжени с бамбукови лъкове. Дотогава те оставаха скрити зад редицата на мъжете с мечове.
„Да, ако се бях опитал да стрелям, нямаше да успея дори да дръпна спусъка“ — каза си Савидж. Изведнъж се запита дали мъжете щяха да се целят само в ръката му, за да обезвредят пистолета. Или щяха да го убият?
10.
Разположиха се върху възглавници край ниска кипарисова масичка. Таро сипа на всички чай в малки, красиво оцветени и ръчно изрисувани керамични чашки — всяка с различен природен мотив. Савидж следеше как Акира вдига съда и отпива. Опита се да имитира бавните му движения.
— Трудно е човек да попадне на цивилизован „гайджин“ — похвали го Таро.
Акира внимателно гледаше своя сенсей. След като се убеди, че той не възнамерява да започне разговор, реши да наруши тишината.
— Когато бях на десет години, баща ми ме записа при Таро-сенсей, за да уча бойни изкуства. Докато учех в гимназията, идвах пет пъти седмично тук. Повечето момчета в Япония посещават допълнителни курсове, за да се подготвят за университета. Изпитите се провеждат през февруари и март. Този период е известен като „изпитен ад“. Счита се за голям позор, ако не успееш да постъпиш във висше училище. Но на мен заниманията при Таро-сенсей ми допадаха повече. Разбрах, че нямам желание да кандидатствам, защото моят сенсей и неговата институция тук напълно ме удовлетворяваха. Те щяха да бъдат моят университет. На деветнадесетия си рожден ден пристъпих този праг с някои вещи от първа необходимост и излязох едва след четири години. За да се опитам да стана самурай. В днешния корумпиран двадесети век единствената възможност за всеки японец, който иска да остане верен на националната традиция, е да стане самурай, да се посвети на петата професия. По-точно да се превърне в съвременен еквивалент на самурай — в персонален защитник.
— А всички тези мъже? — не се въздържа да запита Савидж, като силно стискаше чашката.
— Те са ученици на Таро-сенсей. В напреднал стадий на обучение. Можеш да ги оприличиш на отшелници, на монаси. Не излизат навън и не виждат никого, освен доставчиците на зеленчуци и други продукти.
Таро пое въздух. Акира разбра, че иска да се намеси и млъкна.
— Въпреки че учениците ми се оттеглят от света, не искам да изостават от събитията. Абонираме се за много вестници и списания, гледаме новините по телевизията. Но те не трябва да се увличат прекалено много по съвременния начин на живот. Остават само наблюдатели. Само така могат да бъдат обективни съдници и защитници. Най-важното за един самурай е да остане неутрален, никога да не очаква нищо определено, винаги да запазва душевно равновесие. Моите ученици не се нуждаят от нищо. Храна, екипировка, квартира — всичко получават от мен.
— Но как могат да си позволят…? — Савидж не успя да продължи, защото въпросът му се стори нетактичен.
Таро го гледаше изпитателно.
Мълчанието продължи доста дълго. Изведнъж Акира го наруши.
— С ваше разрешение, Таро-сенсей.
Той само затвори клепачи.
— Моят господар е и мой посредник. А също и на останалите свои ученици, които съумеят да издържат на суровата дисциплина. Таро-сенсей урежда моите ангажименти и продължава да ми дава съвети и след завършването на курса. Освен това получава дял от всичко заработено от мен — до края на живота ми.