— Оказва се, че не можем да се ориентираме кой какъв е — допълни Акира, като повтори отново — същинска лудост.
— Мисля, че съм в състояние да ви помогна — намеси се Таро. — По отношение на Кунио Шираи.
За миг Савидж не схвана добре думите му. В следващия момент закова поглед, пълен с възбуда и изненада в привидно крехкия възрастен мъж.
— Не се вълнувайте така. Искам да ви уверя, че не познавам този човек с името, с което ви е бил представен. Моят най-добър ученик — той посочи с поглед Акира — ми разказа за несъществуващия планински комплекс, за видяното от вас двамата, за разсеченото на две тяло на Муто Камичи, когото сега наричате Кунио Шираи. А всъщност нищо не се е случвало. Може да се получи само един добър разказ. Аз съм будист. Вярвам, че заобикалящият ни свят е изменчив, една илюзия. Но все пак земетресенията, вълните цунами, изригването на вулкани, са природни явления, които се случват в действителност. Малко по малко се научих да поставям граница между илюзия и реалност. Кунио Шираи съществува. Но аз никога и под никаква форма не съм уреждал моя ученик да бъде негов телохранител в Америка. Никога не съм срещал този човек. Не съм имал работа с него дори чрез посредници. Моля да приемете думите ми за истина.
Савидж постепенно се отпусна.
— И така — обърна се Таро към Акира, — обстановката в Япония доста се промени през тези шест месеца, в които отсъстваше. По-точно промениха се настроенията на хората — зениците на възрастния мъж се разшириха. — Една малка групировка започна да набира сили. Всичко започна през януари осемдесет и девета. Смъртта на Негово превъзходителство императора Хирохито и изпълнението на шинтоистки ритуали при погребението му. Тъй като в новата конституция религията е отделена от държавата, по закон нямаше право на тях — Таро закова поглед. — Но думи, записани само на книга, при това наложени от една победила ни чужда нация, от някой си гайджин, не могат да погребат традициите, да опустошат душите на хората. Винаги ще има патриоти, които ще се борят за съхраняване на многовековната вяра. Един от тях е Кунио Шираи. Корените на неговия род идват от древността. Той е потомък на рода на шогуна Токугава, управлявал през шестнадесети век. Кунио е богат, отвратен от корумпираната съвременна действителност, решен на всичко, за да върне почитта и спазването на традициите. Други хора също споделят възгледите му. Влиятелни личности. Те вярват в нашите богове. Вярват, че Япония е създадена от и е земя на боговете, че всички японци са потомци на едно божество — богинята Аматерасу.
12.
Името прозвуча предизвикателно и зловещо. Савидж се опита да си припомни кога за пръв път го бе чул. Изведнъж се сети — на път за летището, преди да вземат самолета за Япония, когато Акира се опитваше да ги запознае със страната, в която им предстоеше да отидат.
— Аматерасу — обади се Савидж. — Богинята на слънцето. Прародителката на императора. На всички японски императори. Богинята предтеча на всеки японец откакто свят светува.
— Приятно ми е, че имате познания по японска култура — Таро одобрително кимна.
— Дължа ги на Акира. Той е много добър учител, освен че е бил и отличен ученик… Аматерасу. Разкажете ми нещо повече за нея.
— Тя е символ на величието на Япония — подхвана възрастният мъж, — на чистотата и възвишеността на националните традиции, преди да бъдат опетнени от нахлулите чужди влияния. Кунио Шираи я е избрал като олицетворение на идеите си, като източник на вдъхновение и сила. Нарича групировката си „Партия на японската традиция“. Това е името, с което последователите му се явяват пред обществеността. Но помежду си те се наричат „Силата на Аматерасу“.
Савидж напрегнато слушаше.
— Но за какво говорим в момента? За империализма ли? Да не би Шираи да се опитва да върне общественото настроение към състоянието му от тридесетте години на нашия век? Смес от религия, патриотизъм и могъща военна сила, която се стремеше да наложи контрол над голяма част от този район на Тихия океан?
— Не, напротив — отвърна Таро. — Той иска Япония отново да се изолира от света, да затвори достъпа до острова.
Савидж се изуми от отговора. Опита се да прикрие удивлението си, изричайки:
— Но това е абсурдно, като се има предвид всичко, което…
— … Япония е постигнала след войната — съгласи се Таро. — Икономическото чудо. Станахме най-мощната финансова сила в света. Онова, което военните не успяха да постигнат през тридесетте и четиридесетте години, постигнахме с развитието на икономиката и завладяването на пазарите през седемдесетте и осемдесетте. Нарича се икономическа зависимост. През четиридесет и първа бомбардирахме Хаваите, но не успяхме. Сега са наши. Установили сме се навсякъде — в Америка и в други държави благодарение на парите си. Но същевременно загубихме нещо, което никога не може да бъде купено с тях. Заплатихме най-високата цена за победата си — разрушаването на многовековните стойности и традиции.