— Все още не схващам… — Савидж бе потресен. — Какво цели Шираи?
— Споменах, че произлиза от древния род на шогуна Токугава. Акира разказвал ли ви е за този период?
— Съвсем накратко. Трябваше да ни запознае с твърде много факти за броени часове… Моля, направете го вие.
— През вековете Япония непрекъснато е поемала нахлуващи отвън влияния и култури — китайски, корейски, португалски, английски, испански, холандски. Трябва да призная, че не всичко чуждо е било отрицателно. От китайците сме приели будизма и конфуцианството, йероглифната писменост, административната уредба. За негативен исторически факт считам навлизането и бързото разпространение на внасяните от португалските търговци огнестрелни оръжия. Те бързо изместили традиционния и достоен за истинските воини меч, а с това спомогнали за разрушаването на бушидо — благородния кодекс на самурая. Испанците се опитали да наложат християнството и да изместят почитаните от нас богове, да ни внушат, че нацията не води началото си от богинята Аматерасу.
— През 1603 Токугава Иеясу победил водачите на разпръснатите феодални владения и станал владетел на цяла Япония. Заедно с последователите си върнал Япония на японците. Малко по малко изгонил чужденците — англичани, испанци, португалци. Останала единствено една малка холандска колония търговци на малък остров югозападно от Нагасаки. Християнството било изкоренено, пътуването в чужбина забранено. Всички по-големи кораби, които били в състояние да стигнат до азиатския континент, били потопени. Разрешавали да се строят само малки рибарски лодки, които по принуда трябвало да се придържат към брега. Ще попитате какви били последствията — усмихна се Таро. — Повече от двеста години Япония била изолирана от света. През този период нацията е живяла, по-точно се е радвала на стабилен мир, придружен от разцвет на японската култура. Същински рай — изведнъж лицето на стареца помръкна. — Но през 1853 било поставено началото на края на това благодатно развитие — с пристигането на флота на Командор Пери и установяването на военни кораби в залива Йокохама. Все още някои ги наричат с пророческото име, което им дали на времето по цвета на платната — Черните кораби на Пери. Той настоявал пред властите да отворят границите за чужди търговци. Скоро започнали междуособици и военното правителство — шогунатът, паднало. Императорът и неговият двор, които били държани в изолация в Киото, били преместени в град Едо, днешно Токио. Но в новата политическа обстановка потомъкът на боговете бил използван само като марионетка от амбициозни политици, стремящи се към властта. Този период е известен като Реставрацията Мейджи. Аз вярвам в императора, но с това половинчато връщане на властта му, с нахлуването в Япония на чужди влияния, с установяването на все повече гайджин тук, положението непрекъснато се влошава.
Тук Таро направи пауза, като наблюдаваше ефекта от думите си върху двамата чужденци.
— Значи Кунио Шираи се стреми да върне наложената „карантина“ от времето на Токугава? — задъхано запита Рейчъл.
— Не е трудно да се разберат подбудите му — отвърна Таро. — Ние сме една нация с традиции, но постепенно ценностите, които са били наша гордост, се губят. Младежта вече не уважава възрастните и не зачита традициите. Заобиколени сме от абсурди. Западно облекло, западна музика, американска храна — хамбургери, панирани пилета… — Таро сви презрително устни. — Ето как Япония постепенно поема като гъба най-отрицателните страни на чуждите култури и в крайна сметка нашето най-почитано божество ще се окажат парите, а не Аматерасу.
— Вие като че ли напълно се солидаризирате с Шираи — обади се Савидж.
— С неговите цели — да, но не и със средствата му. Тази сграда, четирите години на изолация, на които е подложен всеки мой ученик… това е моят вариант на „карантината“ на Токугава. Аз лично мразя онова, което е извън тези стени.
— Да считам ли, че сте се присъединили към него?
— Като самурай, като телохранител, аз трябва да бъда обективен — намръщи се Таро. — Аз само следвам събитията. Не ги предизвиквам. Аз съм се посветил на това да служа на хората, които имат нужда от мен, без да вземам страна. През периода на военното управление на Токугава се е наблягало точно на такава лоялност без лично обвързване. Искрено му желая да успее. Макар че това най-вероятно няма да стане. Колелото на историята се върти напред, вероятността да се върне назад е почти нищожна. Шираи може да използва богатството, силата и влиянието си, за да подклажда и екзалтира тълпите. Но аз виждам лицата и очите на тези демонстранти по телевизията. В тях няма съзнание за величието на миналото. Те в момента са обзети от омраза към чужденците. Аз не греша в преценката си. Единствено националната гордост мотивира поведението им. Това е дълго потискан безсилен гняв. Защото Америка ни победи. Защото хвърли атомни бомби над земята ни…