Савидж си помисли с успокоение, че това не беше твърде професионална постъпка. Ситуацията му напомняше за недостатъчната дисциплина на телохранителите при опита на Джон Хинкли за покушение срещу Рейгън през 1981 година. Тогава убиецът беше успял да се приближи достатъчно до президента, да рани не само него, но и неговия секретар, един таен агент и един полицай. Рейгън даваше пресконференция в един хотел във Вашингтон. Кордонът от телохранители, който го очакваше пред хотела, не можа да спре устрема на Хинкли, който успя да стреля няколко пъти.
Греъм му беше прожектирал многократно този опит за покушение, както и други атаки срещу политици с трагичен резултат. „Не гледай към Главния! Ти знаеш какво представлява той! Колкото и да е известен, ти не си обикновен почитател, за да му се възхищаваш! Работата на персоналния защитник е да наблюдава тълпата!“
Мъжете с белите вратовръзки и сини костюми не спазваха това изискване.
„Може би имаме шанс“ — помисли си Савидж, съзнавайки иронията един телохранител да използва тактиката на убиец.
3.
Мускулите на врата му се изопнаха, артериите му се подуха и той усети как кръвта пулсира в тях.
Друга група телохранители излезе от сградата. Шираи беше в центъра. Савидж и Акира успяха да се доближат съвсем близо.
Савидж си пое дъх и се напрегна да освободи въображаемите ръце, които стискаха гърлото му. Мислеше, че се е подготвил за тази дългоочаквана среща, но реалността се оказа друга. Обхванат от ужас, той отново преживяваше касапницата от „Медфорд Гап“, която беше разстроила съзнанието му. Сега вече нямаше никакво съмнение. Камерите и фотографиите от вестниците можеха и да направят някой политик да прилича на Камичи, но мъжът, в когото Савидж се беше вторачил, беше безусловно неговият клиент, разполовен на две в хотелския коридор. Той можа да види лицето му съвсем отблизо, макар и ограден с цял куп телохранители. Шираи беше Камичи. Камичи беше Шираи!
„Но Камичи е мъртъв! Как би могъл…“ Реалността налагаше своя отговор. Паметта, също както и камерите, можеше да лъже.
Шираи беше лъснал от пот, изтощен от своята енергична и страстна реч. Той забързано крачеше към колата и попиваше челото и врата си с кърпичка. В един момент погледна към хората наоколо.
Изведнъж спря, тъмната му кожа побледня — не можа да откъсне очи от Савидж и Акира. От ужас изкрещя нещо на японски и отстъпи назад, сочейки към тях. Телохранителите се обърнаха моментално.
— Не! — извика Савидж.
Шираи продължаваше да пищи и да отстъпва назад, сочейки към тях.
— Трябва да говорим с теб! — каза Савидж. — Познаваш ли ни? Помниш ли ни? Ние те познаваме! Искаме да ти зададем няколко въпроса! Трябва да разберем какво се случи в…
Шираи изрева някаква команда.
Телохранителите се спуснаха към тях.
— Чуйте!
Единият замахна.
— Не искаме никакви неприятности! Само да говорим.
Онзи разсече въздуха с мазолестата си длан.
Савидж отскочи назад, за да избегне удара. Изведнъж той си представи че е нападнат от каубои от Далас, облечени неподходящо с костюми и тъмни очила. Видя изкривеното от ужас лице на Шираи — мъжа, когото Савидж познаваше като Камичи, да изчезва в лимузината.
— Не! Нека да поговорим!
Савидж удари с лакът слънчевия възел на най-близкия нападател. Ударът беше толкова силен, че мъжът извика от болка и се наклони назад, блъскайки се в един от другите телохранители.
Лимузината на Шираи потегли рязко. Замириса на изгоряла гума.
Някои от телохранителите извадиха кожени палки. Акира подскочи и се обърна, ритайки крака на единия. Със следващия удар счупи китката на следващия и той изпусна палката от ръката си.
Савидж се втурна да бяга, последван от Акира. Чуваха забързани стъпки и разярени викове след себе си. На кръстовището Савидж усети как сърцето му започна да прескача. Отляво видя тълпата демонстранти, които се разпръскваха след митинга на съседната улица.
Той се стрелна още по-бързо напред. Една от палките профуча над главата му и падна с трясък на тротоара. Савидж за миг си помисли какво би станало, ако беше го улучила по главата.
„Вече изкарахме трима от строя“ — мислеше си той. — „Може би ще се откажат от желанието си да ни пръснат черепите.“
„А ако искат да разберат кои сме? Охраната трябва да знае кой преследва работодателя им!“
„Как да им дадем да разберат, че не искаме да убиваме Шираи? Искаме само да говорим с него!“
Вече ги наближаваха. Савидж се мъчеше да не се блъска в пешеходците. Усети как нещо тежко го удари по рамото. Залитна и за миг загуби равновесие, но потисна болката и продължи да тича. Ризата му беше цялата в пот. Рамото му започна да пулсира.