— Значи лимузината на Шираи е излязла от подземния гараж? — попита Савидж.
Акира зави рязко, избягвайки поредното задръстване, прекалено зает, за да отговори.
— Проблемът е — продължи Савидж, — че лимузината на Шираи… независимо дали искаме да го признаем, още не е доказателство, че той е в колата.
— Няма съмнение, че е там — каза Акира.
— Няма съмнение ли?
— Видели са го.
— Какво? Как така? Това е невъзможно. Прозорците са затъмнени, а едва ли някой от учениците на Таро е проникнал в подземния гараж.
— Да, но са го видели да се качва в колата. Излязъл е през северния изход. Отправили са се на запад.
Радиотелефонът отново изпращя. Акира вдигна слушалката, изслуша нещо на японски, отговори кратко „Хай“ и остави апарата до себе си.
— Все още държат посока запад. Отпред и отзад го следват двете коли с охраната.
— Стандартната процедура — отбеляза Савидж.
Представи си как учениците на Таро ги следят внимателно от своите мотоциклети. Накъдето и да се отправи Шираи, Акира щеше да бъде своевременно информиран за посоката.
— Както и очаквахме, Шираи най-сетне се изнерви — каза Акира. — Разбрал е, че нямаме намерение да се явяваме на непрекъснато отлаганите срещи.
— Може би е объркан или ядосан. Главното е, че постигнахме целта си и сега той прави това, което ние искаме, а не обратното — каза Савидж. — Но ако Шираи отиде на някое публично място, ние пак няма да можем да говорим с него.
— Няма значение — отвърна Акира. — Ще го държим под око. Все ще се открие някаква възможност — някъде, където най-малко ни очаква, където няма да има армия от телохранители около него.
— С други думи да се отпусна и да се наслаждавам на разходката с тази тойота.
— Да се отпуснеш ли? — попита Акира и вдигна учудено вежди. — Никога няма да свикна с американската ирония.
След като отново се обади по телефона, той погледна Савидж и каза:
— Като излезем на следващата улица, ще бъдем вече съвсем близо до него.
— В това натоварено движение не знам как ще видим колата.
— Учениците на Таро-сенсей ще продължат наблюдението. Имат хора и на двете паралелни улици. Ако шофьорът на Шираи завие, веднага ще ни уведомят.
10.
Продължаваха да се движат на запад по натоварените улици, понякога се отклоняваха за малко и отново се връщаха, насочвани от учениците на Таро. След известно време Акира им се обади и помоли повечето от тях да се върнат при своя учител. Останаха само няколко мотоциклета, които щяха да им помагат в преследването. Акира беше пуснал няколко коли между тойотата и лимузината с двата съпровождащи я нисана и караше внимателно след тях.
Савидж разтриваше рамото си.
— Струва ми се, че Шираи е решил да напусне града — каза той.
— Може да е избрал и по-близко място — предположи Акира.
— Дори и така да е, явно има причина да се отдалечава толкова много — мрачно отбеляза Савидж и добави — Още не мога да се начудя как Шираи успява да спечели толкова много привърженици.
— Не се заблуждавай. Голямата битка все още му предстои. Повечето японци не приемат неговата кауза, независимо, че влиянието му наистина непрекъснато нараства. Икономическото чудо, материалният успех карат повечето ми сънародници да желаят връзките с чужденци, тъй като те са в наша полза. Културната зараза, срещу която толкова протестира Шираи, не прави впечатление на японците, родени след войната.
— Тогава защо митингите са толкова големи?
— Не знам с какво ги сравняваш като казваш, че са големи. През хиляда деветстотин и шестдесета стотици хиляди протестираха срещу подновяването на договора за отбрана с Америка. Един проамерикански настроен политик беше убит с меч на публично място. Демонстрантите искаха американските военни да напуснат Япония. Както обясни Таро снощи, ние никога няма да забравим, че сме единствената нация, пострадала от атомна бомбардировка. През шестдесет и пета американски бомбардировач загуби една водородна бомба около бреговете на Япония. Вашето правителство предпочете да не признава този инцидент чак до осемдесет и първа, но дори и тогава настояваше, че бомбата е паднала на петстотин мили от брега. Поредната лъжа. Най-сетне през осемдесет и девета научихме, че разстоянието е било само осемдесет мили. Такива инциденти и измами подклаждат недоволството на дясното крило на антиамерикански настроените либералдемократи… Чувал ли си някога за Мишима?