— Никой не е стрелял.
— Какво?
Савидж кимна.
— Мога да разбера охраната навън, защото явно са били изненадани.
— Тези трябва да са чули изстрелите отвън.
— Също и останалите, които са били убити на стълбите и в стаите долу.
— Излиза, че тези мъже не са стреляли нито веднъж в настъпилата суматоха.
— Нещо не е наред — каза Савидж.
Обърнати с гръб един към друг, те се взираха напрегнато в далечината на коридора. Тръгнаха вдясно от стълбището, хвърляйки нервни погледи наоколо. Обувките на Савидж оставяха кървави следи по пода. Завиха надясно и спряха пред петата врата, където… ако това беше врата, а не подвижна плоскост… и ако това беше планинският комплекс „Медфорд Гап“… щяха да се намират пред стаята на Камичи.
— Поздрав от миналото — промълви Савидж.
— Не те разбрах.
Савидж осъзна, че едва говори. Целият трепереше, но се опита да се овладее.
— Готов ли си? — попита той.
— Винаги.
— Прикривай ме.
Дишайки тежко, Савидж хвана единия край на плъзгащата се плоскост и я отмести покрай стената. Насочи пистолета си навътре.
Акира, който беше застанал на срещуположната страна и също беше насочил пистолета си към стаята, въздъхна.
Очите на Савидж се разшириха.
Камичи… Шираи…
Имената им се сляха. Миналото и настоящето станаха едно цяло. С една ужасна разлика.
Облечен с черно карате ги Камичи-Шираи седеше с кръстосани крака зад една ниска масичка и пиеше чай. Петдесетгодишен, с посивяла коса, леко пълен, малко поизморен бизнесмен политик. Той вдигна глава и се вторачи в тях. Дори не беше трепнал при появяването им. Не беше нито учуден, нито уплашен, нито объркан. Само кимна, остави чашката си и въздъхна.
Опря мазолестите си длани на масата, леко се отблъсна назад и бавно се изправи.
— Най-сетне — каза той.
— Но как… — не довърши въпроса си Савидж и пристъпи напред. — Трябваше да се скриете. А ако бяхме от убийците…
Савидж се запъна, защото изведнъж осъзна, че Камичи-Шираи говореше на английски, но това което го шокира, беше по-страшно. Въпросите му бяха ненужни, безсмислени. Камичи-Шираи никога не е бил в опасност, изобщо не му се е налагало да се крие.
— Господи — промълви Савидж.
— Моля приемете моите скромни комплименти — каза Камичи и се поклони. — Моите почитания. Вие наистина сте професионалисти. Спазвате абсолютно точно вашия кодекс.
Савидж пое дъх и после въздъхна.
— Всичко ни водеше насам.
— Да.
— Защо?
— Ако наведете оръжието, ще ви кажа — отвърна Камичи.
Савидж продължаваше да държи пистолета насочен към него.
— Не, ще ми кажеш сега.
— Какво, ще ме застреляш ли? Не вярвам. В такъв случай никога няма да разберете истината.
— Кажи ни! — каза Акира, като продължаваше да държи пистолета с треперещи ръце. — Срещали ли сме се преди?
— В известен смисъл.
— Какво означава, по дяволите, това „В известен смисъл“? — попита Савидж с пръст на спусъка.
— Моля ви, наведете оръжието. Имаме да обсъждаме много неща — каза той и поклати глава. — Но така… не ме предразполагате към разговор. Нали това е точната дума… С тези заплашително насочени пистолети.
— Може би това изобщо не ме интересува — отвърна Савидж. — Може би, ако стрелям, моите кошмари…
— Не — каза Камичи и тръгна към него. — Няма да свършат. Ще продължат. Винаги ще те преследват без да получиш търсените отговори. Това се отнася и за двамата. Така ще бъде до края на живота ви.
Савидж отговори без да сваля оръжието си:
— Но ти ще бъдеш мъртъв.
— А това ще ви задоволи ли? — попита Камичи и посегна към пистолета на Савидж.
— Спри.
— Ако ме убиеш, мъките ти ще престанат ли? Помисли. Нали искате да получите отговори!
— Да. Но в момента искам само да си махнеш ръката от пистолета ми! — Савидж отстрани пръстите на Камичи, взря се в неговите тъмни немигащи очи, насочи пистолета надолу, съзнавайки, че Акира държи на прицел Шираи. — Отговори на въпроса ми. Срещали ли сме се преди?
— Предпочитам да отговоря на друг въпрос, който още не си ми задал — отвърна Камичи и поведе Савидж към коридора. — Името ти е…
Сякаш завладян от духове, Савидж разреши на Камичи да го изведе навън. Беше сигурен, че Акира продължава да държи пистолета си насочен към него.
— Името ти… Искаш ли да разбереш как се казваш?
Савидж реши да се довери на приятеля си и бивш колега от SEAL, когото беше видял убит във Вирджиния Бийч.