— Помолих те да запазиш спокойствие. Разказвам ти всичко подред.
— Продължавай тогава!
— И така в армията решиха, че хапчетата действат много добре. Оставаше въпросът с паметта. Решиха, че могат да разрешат двата проблема едновременно. Искаха да облекчат агонията на ветераните от Виетнам, които не можеха да се преборят със спомените си за преживените там ужаси. В същото време искаха да гарантират, че хапчето за смелост ще действа безотказно, ако бъде заличен споменът за преживяното по време на сражението.
— С помощта на психохирургията — каза Савидж с дрезгав глас.
— Да. Точно така. Но някой се сети, че така ще се получи бяло петно в съзнанието им, нещо като вакуум в спомените. Винаги ще имат чувството, че нещо важно им се е случило, а те не могат да си го припомнят. Това объркване ще се отрази в крайна сметка на готовността им да се бият. Така че защо да не опитат… след като хирурзите са налице… да намерят начин да вмъкнат някакви спомени, нещо несъществуващо, но приятно и успокояващо. Лекарства в комбинация с филми и електроди направиха този номер.
— Да, номер — въздъхна Савидж.
— След това някой се сети, че фалшивите спомени могат и да не са толкова приятни. Защо да не се присадят такива спомени, които да мотивират пациента да прави това, което ние искаме, да го програмираме…
— Да, разбирам какво искаш да кажеш. А сега ми разкажи за самия мен. Как бях въвлечен?
— Японците ни нападнаха в Пърл Харбър. Но ние се справихме с тях. Бихме ги. Смачкахме ги. Два пъти. После седем години ги учихме да не воюват повече с нас. Но те все още го правят! Не с военни действия. С финансови средства! Те купуват страната ни. Те налагат стоките си на нашите пазари. Те притежават банките ни. Те контролират търговския дефицит. Те са виновни за нашите дългове.
Мъдрото лице на Таро почервеня от гняв. Той беше дълбоко обиден.
— Хайде, давай по същество — подкани Савидж Хейли.
— Една група в ЦРУ… Не, много е сложно за обяснение. Една група от съмишленици решихме да променим ситуацията. Ние знаехме за Шираи, който се опитваше да върне предишното status quo в Япония. По това време се разразиха скандали за подкупи, политиците се проваляха, падаха лидерите на различни партии. Един министър-председател, след него още един. Системата беше на ръба на провала. Шираи искаше да я укрепи, да използва влиянието си, за да контролира събитията. Но той имаше нужда от някакъв инцидент, някакъв символ, катализатор на гнева, нещо толкова ужасно, че да привлече достатъчно привърженици, за да обедини нацията и да постигне целите си. Вътре в страната, не навън. Искаше да отхвърли останалия свят. Япония да остане сама за себе си. Моята група в ЦРУ харесваше тази идея.
— И вие решихте да му помогнете.
— Да. Целите на Шираи съвпадаха с нашите. Ако Япония се затвореше в себе си, нашата страна щеше да спечели от това. Щяхме да оправим търговския си дефицит, щяхме да намалим и дори може би да приключим с дълговете. Да стабилизираме бюджета. Господи, какви чудесни възможности се откриваха!
— Не знаехте ли, че Шираи е луд?
— Всичко е толкова относително. Предпочитахме да го наричаме идеалист.
Савидж изпсува.
— ЦРУ отскоро наблюдаваше Шираи. Един от неговите подчинени беше наш агент. Той ни докладваше всичко за Шираи, а ние го снабдявахме с информация за скандали, в които бяха замесени политици и чиновници. Това помагаше на Шираи в опитите му да дискредитира управляващите в Япония. Естествено, той не знаеше нищо за нас. После ние изчакахме да видим дали нашите инвестиции ще се възвърнат.
— Не виждам каква връзка има всичко това с мен.
— Страхувам се, че има — отвърна Хейли и избърса потта от челото си. — Наскоро разбрах, че някои от членовете на нашата група са формирали втора група. Ние бяхме доста консервативни и се гордеехме с това, но онези другите… Те бяха по-различни… Те решили, че трябва да се стигне докрай. Защо да не дадат шанс на Шираи и да му помогнат с някой инцидент, толкова сензационен, че да получи най-сетне подкрепата, от която се нуждаеше? Намислили да изпратят убиец, който да премахне заплахата за Америка в лицето на Шираи. Например някой оперативен работник от ЦРУ. Опитът трябвало да се провали и човекът съответно да умре. Шираи трябвало да открие връзката му с управлението. Япония щяла да бъде вбесена. Според тях стотици хиляди, дори милиони демонстранти щели да излязат по улиците след този опит за покушение, инспириран от Америка.
— Тези, които са измислили всичко това, са били не по-малко луди от Шираи. И какво щеше да спечели Америка, ако Япония се настрои срещу нас?