— Не разбираш ли? Ако Япония ни отхвърли, ако връзките между нашите страни прекъснат, вносът от Япония ще спре. Ние ще спечелим икономическата война — поясни Хейли.
— Да, а ако после Япония се свържеше с Китай и Съветите?
— Нямаше да стане така. Защото Япония не се разбира с Китай и Съветите. Шираи щеше да обърне антиамериканските настроения в универсални срещу всички чужденци и ние щяхме да си върнем всички пазари.
Савидж поклати глава.
— Абсолютна лудост.
— Отцепниците в групата ни поръчали на нашия агент да внуши тази идея на Шираи и той я харесал. Представяте ли си — той така и не разбра, че са замесени американци. Тук вече се намесваш ти. Законно или не, едно е да кажеш на оперативен работник, че трябва да убие някого, но съвсем различно е да го накараш да се самоубие. Никой няма да го направи. Те имаха нужда от човек, който да не знае какво се иска от него, дори да не знае, че работи за ЦРУ и някой само да го контролира, а после да се оттегли.
— Значи ти си бил този, който е трябвало да ме контролира.
По челото на Хейли отново изби пот.
— Завербувахме те, когато работеше в SEAL. През осемдесет и трета ти беше недоволен от американското нашествие в Гренада. Казваше, че то било политически немотивирано и безсмислено. Приятелите ти командоси загинали, за да може президентът — бивша кинозвезда — да повдигне акциите си. Беше започнал да пиеш. Приказваше по баровете. После се сби със своя най-добър приятел.
— Мак.
— Да. И той беше част от плана. Беше се заклел да мълчи. Двамата изпотрошихте бара. Мак публично се закле, че ако те види още веднъж, ще те убие. Ти напусна SEAL и стана телохранител.
— Обучен от Греъм.
— Да. Той също влизаше в плана. Никой не би заподозрял, че работиш за нас. Всеки по-влиятелен клиент беше същевременно и източник на информация. Човек като теб имаше достъп до различни тайни. Информацията, която получавахме, ни помогна да притиснем доста влиятелни личности.
Савидж пребледня и се обърна към Рейчъл:
— Ти предположи, че това не е изключено. Помниш ли? След като убиха Мак. Тогава не исках да повярвам. — Той погледна към Хейли и продължи: — Значи през всичките тези години аз съм бил — думите заседнаха в гърлото му — предател.
— Е, не се обвинявай толкова строго. Спаси толкова хора. Ти си талантлив телохранител.
— Това не променя нещата. Спечелвал съм доверието на клиентите си и после съм ги предавал — изпъшка Савидж.
— Не всички. Само някои от тях. Трябва да ми вярваш, Савидж. Те заслужаваха да бъдат предадени.
Савидж се вторачи в ножа. Той едва не посегна към Хейли.
— Значи ти си казал на отцепниците за мен.
— Да, миналото ти беше безупречно. Уменията ти много подходящи. Имаше и още един много важен детайл, свързан с произхода ти.
— Какъв детайл?
— За малко ще трябва да спрем, Савидж.
— Кажи ми! Какъв детайл?
— Не, първо трябва да се споразумеем. Не ти разказвам всичко това за удоволствие. Момчетата, които ме докараха тук, по-скоро ще ме убият, отколкото да ме пуснат да си вървя. Цената, която ще трябва да платиш, за да научиш всичко, е моята свобода. Знам, че държиш на честта. Затова искам думата ти, искам да се закълнеш, че, ако ти кажа всичко, ще изляза жив оттук. Само искам да знаеш, че се отнася за баща ти.
Савидж стисна ножа толкова силно, че пръстите му побеляха.
— Какво знаеш за баща ми?
— Няма да ти хареса много.
— Той се самоуби! Ако това искаш да ми кажеш, аз вече го знам!
— Да, самоуби се. Въпросът е защо?
— Баща ми е бил един от организаторите на нашествието в Залива на свинете в Куба. Когато всичко се провали, държавата имаше нужда от изкупителна жертва. Баща ми… Господ да го благослови… Той прие вината върху себе си и се оттегли. Но по-нататък той нямаше цел в живота. Започна да пие. Накрая си пръсна черепа.
— И да, и не.
— За какво говориш?
— Не сме се споразумели. Искам да се измъкна оттук. Продавам истината за баща ти срещу моя живот.
— Истината? Баща ми е мъртъв! Каква друга истина може да има?
— Много неща ще разбереш, ако се измъкна.
— А ако не искам нищо да знам? Ако те убия още сега…
— После ще съжаляваш. Винаги си искал да знаеш. Ще бъда откровен с теб. Истината е потресаваща. Точно затова ще поискаш да я научиш.
— Ти… — той с ужас си спомни вечерта на самоубийството, кърпата около главата на баща си. — Имаш думата ми.
— Не само твоята. Искам и думата на този мъж. С него нямаме споразумение. В края на краищата аз съм гайджин. Съмнявам се, че той ще уважи твоята дума. Мисля, че няма да изпитва угризения, ако ме убие.