Савидж се обърна бавно, погледна сбръчканото лице на японеца.
— Таро-сенсей… — Савидж не можеше да намери подходящи думи, — моля ви за една услуга. Акира ми обясни значението на подобна молба. Аз ще ви бъда безкрайно задължен. До гроб. Приемам тази обвързаност. Моля ви… с цялото ми уважение към вас… да запазите живота на този човек, ако ми каже всичко.
Таро обмисляше отговора си.
— Моля ви за това в името на дружбата ми с Акира.
Таро се намръщи, погледна Савидж, после Хейли и накрая отново Савидж.
— Заради Акира? — попита японецът. — Хай — произнесе той и се поклони.
— Добре, Хейли, споразумяхме се. Имаш думата ни.
Хейли все още се колебаеше.
— Твърде дълго съм работил за ЦРУ. Не съм свикнал да работя на доверие.
— Кажи ми!
— Добре. Ще ви се доверя. Баща ти се самоуби, но причините не са тези, които си мислиш.
— Какво?
— Баща ти беше на разположение на ЦРУ в опитите за убийство на Кастро. Той направи много, но накрая всичко се провали. Кастро разбра намеренията ни. Той предупреди Щатите да го оставят на мира. Баща ти продължи да действа по поръчка на ЦРУ, разбира се. На Кастро му писна и по всяка вероятност той организира убийството на Кенеди в Далас. Баща ти се самоуби от мъка. Чувстваше се отговорен за смъртта на президента.
— Господи — промълви Савидж и политна назад.
Рейчъл го подхвана и го задържа.
— Казах ти, че няма да ти хареса. Това е истината и сега очаквам да изпълниш обещанието си.
— Нали ти дадох дума — с усилие произнесе Савидж. — Ще си тръгнеш жив оттук.
— Точно затова ти беше идеалният човек за убийството на Шираи. Какъвто бащата, такъв и синът. Шираи можеше не само да обвини САЩ за покушението срещу живота му, но и да го свърже с убийството на Кенеди и опитите за елиминиране на Кастро. Да, ти беше идеален и всичко, което се искаше, беше да заличим определени спомени от паметта ти и да имплантираме онзи ужасен кошмар, така че да тръгнеш по следите на Шираи.
— А Акира? Него защо го въвлякохте?
— Шираи искаше да компрометира не само Америка, но и японските държавници. Така че защо да не използваме още един оперативен работник с подобна съдба. Ако и двамата мислите, че другият е мъртъв, а после откриете, че не е така, ще поискате да разберете причините за вашия кошмарен сън. Някои неща можеха да бъдат предвидени — че ще тръгнете да търсите „Медфорд Гап“ и ще разберете, че той не съществува; че ще търсите болницата в Харисбърг, където сте лежали и т.н. и т.н. Неизбежно щяхте да видите Шираи, защото той имаше доста публични изяви. Щяхте да разберете, че това е Главния, когото сте видели обезглавен, да се втурнете след него, за да го разпитате за вашия кошмар.
— Но някои неща не биха могли да бъдат предвидени. Например решението ми да отида във Вирджиния и да говоря с Мак.
— Точно така. След като бяхте обработени… това между другото се случи в Япония, в имението на Шираи… преди да ви поставят гипса, на една от коронките ви беше вградено миниатюрно предавателче. Благодарение на него хората на Шираи винаги знаеха къде се намирате.
— Пътуването до Вирджиния не влизаше в плановете ви.
— Да. Хората на Шираи се изплашиха, че Мак ще ти каже прекалено много и ти ще възвърнеш истинските си спомени. Наложи се да го убият.
— Опитаха се да хванат и Рейчъл, която също не влизаше в плана.
— Точно така е за съжаление.
— А хората, които смятах, че са родителите ми?
— Онези в Балтимор ли? Само манекени от витрина. Това беше поредната илюзия. Отцепниците искаха на всяка цена да ви накарат да тръгнете след Шираи. По-лесно щеше да бъде да ви упоят и да ви откарат в Япония, в имението на Шираи и да ви убият там — все едно, че хората от охраната са ви убили. Но нямаше да е толкова убедително. Вие с Акира трябваше да оставите следи — в Гърция, във Франция, в Америка и най-вече в Япония. Трябваше да останат доказателства — печатите в паспортите, разговорите с шофьорите на таксита, хотелиерите, имиграционните служители — които да показват твърдото ви желание да убиете Шираи.
— А смъртта на Греъм? — попита Савидж.
— Ние нямаме нищо общо с това. След като той уреди ангажиментите ви в имението на Пападрополис, Шираи реши, че трябва да го премахне. Направиха го така, че да изглежда като самоубийство.
— Значи Греъм е знаел какво прави, изпращайки ни в Миконос. В крайна сметка той е предпочел да остане верен на ЦРУ, а не на нас.
— Задаваш прекалено много въпроси. Не копай толкова дълбоко. Той ти беше приятел. Но същевременно беше и професионалист. Подчиняваше се на своите господари. Защо смяташ, че пътуваше непрекъснато до Мериленд и Масачузетс при теб и Акира? Той ви обичаше. Но обичаше и професията си — не тази на персонален защитник, а на агент от тайните служби, на разузнавач.