На Савидж му се зави свят и той се наклони към Рейчъл, която отново го подхвана.
— Да, прав си. Задавам твърде много въпроси. Все пак искам да попитам още нещо.
— Добре. Но нали се разбрахме. С това приключваме и си тръгвам.
— Искам да знам какво се опитваше да направиш в храма „Мейджи“? Да ме спреш или да ме накараш да продължа?
— По дяволите, исках да те спра. Планът излезе извън контрол.
— А какво ще ми кажеш за…
— Вече стават два въпроса повече. Не ми казвай, че няма да спазиш уговорката ни.
— Приключвам. Кой се вмъкна в дома на Акира и се опита да ни убие?
— Човече, знаеш отговора не по-зле от мен.
— Не. Аз знам, че си ти. Ти си наредил да ни убият! Защото планът се е провалил! Защото си разбрал какво искат да направят тези негодници отцепниците! Искал си да го предотвратиш! Затова си решил, че трябва да умрем! След като опитът ти не успя, ти ни проследи в храма „Мейджи“, за да го направиш там. Ти си мой враг също толкова, колкото и тези мръсници! Разликата е, че някога ти се доверявах! Очевидно си ми бил приятел!
— Знаеш ли, Савидж, работата и приятелството… понякога…
Гневът надви слабостта, яростта — болката. Всяка частица от тялото му се стегна колкото можа. Савидж вдигна здравата си ръка и изпита страхотно желание да цапардоса Хейли по лицето.
Стисна зъби. Носът на Хейли изпука. Потече кръв.
Той се дръпна назад и изрева от болка.
— Трябваше да те пречукам! — Савидж го сграбчи и го дръпна към себе си.
— Ти даде дума — успя да произнесе Хейли с подутите си устни и счупени зъби.
— Да — потвърди Таро. — И аз също. Поиска ми услуга. Задължен си ми до гроб. Трябва да се подчиниш — измъкна той ножа от ръката на Савидж. — Иначе думата ти няма да значи нищо. Ще погубиш своята чест.
Савидж не беше на себе си от ярост.
— Все пак нещо трябва да има значение. Изчезвай оттук! Веднага! Преди да съм променил решението си. Защото заради теб приятелят ми е мъртъв!
Хейли се затича към плъзгащата се врата, като държеше лицето си с ръце.
— Добре направи — каза Таро.
— Тогава защо се чувствам така идиотски?
— Защото мислиш, че може да те преследва.
— Да прави каквото ще. Вече съм по-добре.
— Като за гайджин си доста благороден.
— А ти? Още не сме приключили с теб. Отказвам да вярвам, че ти не си знаел…
— … че Акира работи за тайните служби ли? Да, знаех — кимна възрастният мъж.
— Знаел си какво иска да направи Шираи! Знаел си, че ние с Акира е трябвало да умрем!
— За Япония.
— Гири — каза Савидж. — Благодари на Бога за това, че съм дал дума. За тържественото обещание, което направих. Заклех се, че ако оставиш този негодник да си тръгне, ще ти бъда задължен до гроб. Иначе…
— Ще се опиташ да ме убиеш, така ли? — подсмихна се Таро.
— Да — отвърна Савидж. Изпълнен с гняв до краен предел, той натисна сънната артерия на Таро и насочи ножа си към нея. — Проблемът ти е, че си прекалено надменен. Дори и един гайджин може да бъде…
— … равностоен съперник. Савидж-сан, моите почитания.
— Даваш ли дума, че няма да има други обвинения? Гири?
— Да. Гири. В името на приятелството, лоялността, поетите задължения. В какво друго ни остава да вярваме?
— В любовта — отвърна Савидж и остави ножа. — Какво направихте с тялото на Акира?
— Наредих да се кремира. Урната с праха му е в стаята ми. Японските тайни служби няма как да не узнаят за смъртта му. Разследването ще е ужасно. За всички нас.
— Може ли да взема урната? След като погребението трябва да се извърши тайно, ние с Еко знаем какво да правим с праха му.
Таро внимателно го изучаваше.
Накрая се поклони.
Празник в памет на мъртвите
Още преди Акира да ги заведе в Япония, той им беше разказвал за обичаите на своя народ, чиито предци имаха божествен произход. Беше им споменал и за ритуала, познат като Празник на фенерите или както го наричаха още — В памет на мъртвите. В продължение на три дни през лятото японците изпълняваха традиционен шинтоистки ритуал — с кадене на тамян, молитви, специални ястия те изразяваха своята почит към мъртвите. Някой би казал дори, че ги обожествяват.
Макар да беше вече есен, Савидж реши да спазят този ритуал. Сигурно Акира нямаше да се възпротиви, че не го правят когато трябва. След три дни добросъвестно изпълнение на всичко необходимо според обичая, Савидж и Рейчъл се прегърнаха в градината зад къщата на Акира.