— След смъртта на президента Кенеди, на Мартин Лутър Кинг, после и на Робърт Кенеди, тези, които се занимаваха с политика, започнаха да се страхуват най-много от убийства. Разбира се специалните служби имаха грижата за най-високопоставените политици. Затова аз си избирах по-изтъкнати бизнесмени. Бяха тъпка ни с пари и след масовите терористични акции през седемдесетте натрупах фантастично богатство.
Макар да беше живял двадесет години в Америка, Греъм говореше с английско произношение, а речникът му представляваше вълнуваща смесица от американски и английски изрази.
— Някои от бизнесмените, които охранявах, бяха обикновени престъпници, облечени със скъпи костюми. Елегантен външен вид и нищо повече. Не бяха като аристократите, за които работех по-рано. Но благодарение на тях научих нещо. Телохранителят не трябва да си позволява да мисли лошо за своя работодател. Ако неодобрението е водещо в твоята работа, винаги можеш да допуснеш грешка, която ще погуби клиента ти.
— Искаш да кажеш, че не трябва да имаме лошо мнение за клиентите си.
— Това е лукс, който не можем да си позволим. Ако работим само за тези, които одобряваме, почти няма да имаме работа. Няма човек без недостатъци. Все пак имам някои минимални изисквания. Никога не бих работил за наркотрафиканти, търговци на оръжие, терористи, гангстери, съблазнители на малолетни; такива, които бият жените си или членове на военизирани групи. Не бих могъл да потисна отвращението си от тях. Но ако клиентът ти не е непоправим грешник, нямаш право да го съдиш. Разбира се винаги можеш да му откажеш, ако възнаграждението ти се стори малко или работата твърде опасна. Все пак трябва да бъдем прагматични, да се адаптираме към обстоятелствата.
Тези философски дискусии винаги доставяха удоволствие на Греъм и независимо от препоръките на лекаря, той дори запали пура.
— Замислял ли си се някога защо те приех за ученик?
— Предполагам заради добрата подготовка в SEAL.
— Без съмнение тя наистина е добра. Когато дойде при мен, ти беше силен млад човек, свикнал да рискува живота си. Имаше похвално минало. Даваше големи надежди. Но не беше шлифован. Ако трябва да сме точни, ти беше груб. Не ме гледай обидено. Смятам да ти направя комплимент. Приемам, че SEAL са сред най-добрите командоси в света, макар че моето подразделение SAS е от не по-малка класа — очите на Греъм светнаха. — Но армията изисква пълно подчинение, докато персоналният защитник трябва да ръководи, а не да се подчинява. Или още по-точно, той е с особен статут при своя работодател. Той не само изпълнява, но и дава команди, оставя клиента си да действа свободно, като в същото време го насочва. Тази връзка е известна като симбиоза.
Савидж отговори сухо:
— Знам я тази дума.
— Да даваш и да получаваш — продължи Греъм. — Ако искаш да бъдеш добър в нашата област, безспорно трябва да имаш опит на военен специалист. Но също така трябва да притежаваш таланта на дипломат. И най-вече достатъчно ум. Именно последното — твоят ум — ме привлече у теб. Ти напусна SEAL…
— Защото не бях съгласен с това, което се случи в Гренада.
— Да, нашествието на американците на този малък остров в Карибско море. Оттогава минаха няколко години, но ако не ме лъже паметта, датата беше двадесет и пети октомври 1983.
— Паметта никога не те лъже.
— Като всеки англичанин съм доста точен. Шест хиляди войници имаха задача да освободят хиляда американски студенти по медицина, задържани от съветски и кубински войски.
— Не се знае дали наистина бяха задържани.
— Говориш като в деня, когато дойде при мен. Още ли смяташ, че нашествието беше несправедливо?
— Сигурен съм, че на острова нямаше никакви проблеми. След преврата прокубински настроеният премиер-министър беше сменен с марксист. Различни оттенъци на червеното. Към сто и четиридесет протестиращи бяха убити от местните войници. Премиер-министърът също. Американските студенти изобщо не бяха застрашени. Всъщност двама комунисти водеха битка за власт. Не ми е ясно от къде на къде американци ще учат медицина в прокубински настроена страна, но превратът едва ли щеше да наруши баланса на силите в Латинска Америка.
— Какво ще кажеш за кубинските, съветските, източногерманските, севернокорейските, либийските и българските съветници на острова, много от които бяха всъщност агенти.
— Американското разузнаване преувеличаваше. Видях само кубински строителни работници. Когато нашествието започна, те, естествено, грабнаха оръжията и се сражаваха като войници. Но кой младеж в Куба не е минал военно обучение?