— Ами какво ще кажеш за огромните бетонни писти, способни да приемат тежки бомбардировачи?
— Видях само летища, подходящи за пътнически и товарни самолети. Нашествието беше само шоубизнес. Американците бяха безпомощни след вземането на заложниците в Иран през седемдесет и девета. Рейгън победи Картър само защото се кълнеше, че ще действа по-решително, ако отново бъдат застрашени американци. Двеста и тридесет миротворци бяха убити в Ливан малко след преврата в Гренада. Арабски терорист взриви камион с експлозиви в казарма с американски моряци. Това беше лудост, но какво направи Рейгън в този район? Нищо, защото ситуацията в Близкия изток е достатъчно завързана. Изми си ръцете, като заповяда на армията да атакува една лесна мишена, уж за да освободи предполагаемите американски заложници.
— Пред народа това беше представено като важна победа срещу комунистическата заплаха в западното полукълбо.
— Репортерите не бяха допуснати в Гренада. Единствените сведения идваха от армията. В обикновения живот на това му казват лъжа. В политиката се нарича дезинформация.
— Да — каза Греъм — дезинформация. Точно тази дума очаквах да чуя. Както казах, привлече ме твоят ум. Способността ти да разсъждаваш, да разпознаваш истината и да мислиш самостоятелно, въпреки армейските условия, при които си живял. Защо реакцията ти преди малко беше толкова остра?
— Ти знаеш защо. Бях в първия нападателен отряд. Бяхме спуснати с парашути от транспортен самолет. С друг самолет бяха хвърлени лодки, тъй като трябваше да проникнем на острова откъм брега. Началниците от флота не оцениха времето. Вятърът беше по-силен от предвиденото. През нощта вълните бяха ужасни и въобще не видяхме лодките. Много от нас — много от моите приятели — се удавиха.
— Загинаха самоотвержено.
— Да.
— В служба на родината.
— В служба на кинозвездата Рейгън, който ни изпрати в съвсем ненужна битка, за да изглежда герой.
— А ти от отвращение не поднови договора си, независимо, че ти предлагаха петдесет хиляди долара. С твоите качества можеше да станеш наемен убиец от най-висока класа.
— Не бих станал наемен убиец.
— Ясно. Искаше да запазиш достойнството си. Освен това прояви достатъчно мъдрост, за да разбереш, че войниклъкът не е истинското ти призвание.
Греъм се беше облегнал удобно на стола зад огромното махагоново бюро и дърпаше с удоволствие от пурата си. Макар и доста пълен, той носеше безупречен сив костюм на райе, който прикриваше този недостатък, тъмнокафява вратовръзка, светлосиня кърпичка, която се подаваше елегантно от джобчето.
— Връзката и кърпичката никога не трябва да си подхождат — казваше той, когато обясняваше на Савидж как трябва да се облича, ако съпровожда клиента си на някое не особено важно място. — Обличай дрехи, които да подхождат на случая, но да не са по-елегантни от тези на работодателя ти.
Начинът на обличане беше малка част от това, което Савидж научи за работата на персоналния защитник. Тази професия изискваше много повече, отколкото очакваше той, когато за пръв път дойде при Греъм през есента на осемдесет и трета. За щастие Савидж не мислеше, че няма какво повече да овладява, след като е бил в толкова елитна част. Точно обратното. Бяха го научили да признава това, което не умее, за да се подготви още по-добре за всяка мисия. Знанието е сила. Невежеството — смърт. Ето защо той дойде първо при Греъм — да разсее невежеството и да се обучи при световноизвестен специалист на тънкостите в новоизбраната си професия.
Относно оръжията той не се нуждаеше от допълнителна подготовка. Нямаше нещо в тази област, което да не му беше известно — огнестрелно оръжие, експлозиви, химикалки и дори жици от електрическо пиано — владееше ги до съвършенство.
Що се отнася до техниките за преследване, Савидж беше обучен да убива, а не да следва някого.
А откриването на „буболечки“? Той имаше опит само с откриването на истински насекоми в джунглите, но не и с микрофони, монтирани в телефон, лампа или стена.
А изплъзването от преследване с кола? Не беше му се налагало да бяга, а само да атакува. Колкото до самото шофиране, практикуваше го само за удоволствие с наета кола, за да обикаля по-лесно баровете, докато е в градски отпуск. Иначе не му се налагаше, тъй като ги превозваха до съответния самолет или кораб, който ги отвеждаше до набелязаната цел.
— За удоволствие ли? — беше възкликнал Греъм. — Ще те излекувам от тези мераци. Подозрителните превозни средства трябва да се избягват. По барове можеш да ходиш, но ще пиеш само отбрани вина и то в умерени количества, ако не си на служба, естествено. Пушиш ли?