— Баща ми.
— Той бил публично порицан и тайно възнаграден за това, че се е оттеглил и е приел вината върху себе си.
— Скъпият татко — гласът на Савидж беше станал дрезгав. — Колко обичаше страната си. Как ценеше задълженията си към нея. Бях хлапе тогава. Не разбрах защо изведнъж трябваше да остане вкъщи. Винаги беше толкова зает. Често отсъстваше. Не даваше много обяснения за пътуванията си. Но когато си беше вкъщи, успяваше да навакса всичко. Играехме на най-различни игри. Ходехме на кино. За пици. Глезеше ме като принц. Обичаше да казва: „Обичам майка ти, но ти си гордостта на живота ми.“ После всичко се промени. Все повече и повече си стоеше вкъщи, защото нямаше къде да отиде и с какво да се заеме, пиеше бира и гледаше телевизия. След това престана и да гледа. Накрая се застреля.
— Съжалявам — каза Греъм. — Тези спомени са доста болезнени, но нямах избор. Трябваше да ти напомня.
— Трябваше? Греъм, не съм просто разочарован. Мисля дори, че започвам да те мразя.
— Имах причина за постъпката си.
— Можеше да измислиш нещо по-свястно.
— Баща ти отказа да се бори. Това не е критика. Без, съмнение той е преценил възможните варианти. Отчаянието е надделяло. В Япония решението на такива непоносими ситуации е в самоубийството. В Америка го считат за позор. Нямах намерение да те засегна. И все пак преди години, когато научих произхода ти, бях малко притеснен, че в отговор на това самоубийство си решил да постъпиш в най-тежката част на американската армия. В SEAL са прекалено взискателни. Питах се защо си отишъл точно там. Реших, че… извини ме… си направил това като компенсация за провала на баща ти, за отказа му да се бори.
— Вече чух достатъчно.
— Не, не си. Когато научих за баща ти, си казах: „Този кандидат има доста качества, но заслужава ли да стане защитник?“ Накрая реших, че именно желанието ти да успееш, да заличиш слабостта на баща си, е най-силният ти мотив, който трябва да взема предвид. Така стана мой ученик. Страхувах се, че ще последваш примера на баща си и ще се самоубиеш поради собствения си неуспех. Направих всичко възможно да не изпаднеш в отчаяние. Преди години ти ми каза: „Има толкова мъка по тоя свят.“ Да. Толкова жертви, които се нуждаят от твоята помощ.
— А ако аз имам нужда от помощ?
— Мисля, че ти я дадох. Надявам се следващата събота да те намеря в по-добро състояние на духа.
22.
Савидж се натоварваше все повече и повече. Той искаше не само да заглуши болката, но и да се самонакаже за неспособността си да спаси Камичи. Точно това беше причина за мъките му сега. Крайното изтощение и страдание му помагаха да потисне мислите за баща си.
„Не отидох в SEAL заради него. Не станах персонален защитник, за да компенсирам неговото поражение. Направих тези неща, за да изпитам себе си и да покажа на баща ми, че може да се гордее с мен, независимо, че е мъртъв. Исках да покажа на негодниците, които го натикаха в ъгъла, че той ме е научил как да постъпвам.“
„Може Греъм да е прав, че се опитвам да изтрия слабостта на баща си. И на свой ред се провалих.“
Като начало пет изправяния в леглото. После по още едно всеки ден. Гимнастическите халки над леглото му вършеха добра работа. Ръцете му укрепнаха дотолкова, че можеше да прави лицеви опори като постепенно увеличаваше и тях. С помощта на патериците беше в състояние да слиза по склона до залива. Лекарят престана да идва. Сестрата също не му трябваше повече и той остана само с двамата телохранители.
Оттогава, а междувременно вече беше настъпил юни, Греъм го поздравяваше за успеха всяка събота. Той пак правеше забележки, но Савидж беше решил да не издава мислите си и казваше само това, което очакваше Греъм.
На Четвърти юли Греъм донесе фойерверки. Когато нощта падна, учител и ученик се радваха и пускаха най-различни ракети — едноцветни, многоцветни, като звезди, като иглички… Над отдалечените вили наоколо също искряха ракети. Една от тях с пронизително свистене се изви в небето и избухна точно над залива.
По някое време Греъм реши да гръмне бутилка шампанско „Дом Периньон“. Седна на тревата без да мисли за скъпия си костюм.
— Направо съм във възторг.
— Защо? Защото тези фойерверки не бяха само за удоволствие ли?
— Не знам какво имаш предвид — намръщи се Греъм.
— Те звучат като изстрел от оръжие. Искал си да провериш нервите ми.
Греъм се засмя:
— Добър ученик си.
— А ти непрекъснато се опитваш да ме манипулираш.
— Нали нямаш вреда от тази работа?