— Не. Прекалено добре се познаваме.
— Трябваше да съм сигурен.
— Разбира се. Учителят непрекъснато изпитва учениците си. Но ти изпитваш и нашето приятелство.
— Приятелите непрекъснато се изпитват един друг. Само че не си го признават.
— Все пак не трябваше да си правиш труда. Не ти ли докладваха, че вече се упражнявам в стрелба?
— Да. Разбрах, че вече си стрелял.
— Тогава сигурно са ти казали, че имам отлични постижения?
— Отлични? Не чак толкова.
— Ще станат и по-добри.
— Да не би да се притесняваш, че убийците на Камичи или хората на Хейли ще те преследват?
Савидж поклати глава:
— Щяха да го направят, когато бях безпомощен.
— Ако те бяха открили тук. Може още да те търсят.
Савидж потръпна.
— Работата е там, че вече съм достатъчно добре, за да се защитавам.
— Още не си го доказал. Утре заминавам за Европа. За известно време няма да идвам. Страхувам се, че и охраната ти ще ми е необходима. Трябва да се оправяш сам.
— Ще се справя.
— Ще ти се наложи. — Греъм стана от тревата и си изтупа панталона. — Надявам се, че няма да скучаеш.
— Изтощението прогонва самотата. Освен това заливът е толкова красив през лятото. Какво друго ми трябва? Чакам с нетърпение обещаното спокойствие.
— Ако всеки разсъждава като теб, аз ще остана без работа.
— Да, заслужава си да си помисля сериозно по въпроса за спокойствието.
— Предупреждавам те. Не се увличай много.
23.
Към средата на юли Савидж вече изминаваше по десет мили всяка сутрин. През август можеше да тича. Правеше по сто изправяния в леглото и по сто лицеви опори. Мускулите му възвърнаха предишната си сила. Плуваше в залива срещу течението. Купи си лодка с гребла, за да натоварва повече ръцете и краката си. Всяка вечер ходеше да стреля.
Остана само да възстанови уменията си в бойните изкуства. Дисциплината на духа беше също толкова важна, колкото и физическата издръжливост. Първите опити му донесоха разочарование. Чистотата на духа изключваше такива чувства като срам и гняв. Емоциите бяха разрушителни, а мислите го разсейваха. Трябваше да успокои духа си и да го слее отново с тялото си. Инстинктите, а не интелектът — трябваше да ръководят действията му. Мисленето беше пагубно в борбата. Рефлексите решаваха всичко.
Опитваше с длани да разцепва бетонни блокчета. По ръцете му отново се появиха мазоли. Към края на септември вече беше готов.
24.
Гребеше навътре в залива, доволен, че се справя чудесно. Долови мирис на буря във въздуха, сивите облаци се сгъстиха. На около сто метра забеляза моторница с двама мъже, които го наблюдаваха.
На другата сутрин, докато тичаше из гората, видя син понтиак — същия, който беше забелязал предния ден спрял на пътя с други двама мъже вътре.
Вечерта той спази обичайния си режим и изгаси лампите в десет и тридесет…
И излезе от къщи.
Облаци покриваха небето. Без звезди и луна нощта изглеждаше необичайно тъмна. Савидж, беше с тъмни дрехи, ръцете и лицето бяха почернени. Изпълзя през ливадата към тъмната горичка наблизо. Скри се в храстите и зачака. Щурците пееха. Вълните се разбиваха в брега.
Наблизо изпращя клонка. Не на някое дърво, а на земята. От лявата му страна.
Храстите отдясно се размърдаха. Но не от вятъра.
Двама мъже излязоха от дърветата и тръгнаха към други двама, които заобикаляха къщата.
Отвориха вратата.
След десет минути трима от тях излязоха и се сляха с нощта.
Савидж стисна здраво пистолета и зачака. На разсъмване някакъв мъж в костюм с жилетка излезе навън, седна на стола до ваната и запали пура.
Греъм.
„Негодник“ — помисли си Савидж.
Излезе от прикритието си и тръгна към къщи.
— Каква приятна сутрин — каза Греъм.
— Добре ме подреди.
— Съжалявам.
— За бога! Направи го само да видиш дали ще забележа онези леваци в колата и в моторницата, нали?
— За да се уверя, че си се възстановил напълно.
— Те се виждаха от километри.
— Само за човек, който може да ги види.
— Да не мислиш, че…
— Не си възвърнал уменията си ли? Повтарям: трябваше да съм сигурен.
— Благодаря за доверието.
— А твоето доверие към мен? Готов ли си за следващата задача?
Преследване
1.
Савидж се мъчеше да не загуби контрол над яхтата в разразилата се буря. Дъждът и тъмнината не му позволяваха да види изхода на пристанището. Упътваха го само случайни светкавици. Преследвачите им продължаваха да стоят на кея безпомощни. Бяха вбесени, че не могат да стрелят.