Хеликоптерът се насочи към острова.
— Няма защо да се чудим кой е — отбеляза Савидж. — Ще проверят първо брега. Когато видят всички тези хора… Когато видят отломките… Бързо!
Запълзяха навътре, като си позволяваха да се поизправят само когато височините по хълма ги скриваха от хеликоптера. Островът беше почти без растителност. Не можа да си спомни кой знае какво за него. В края на краищата целта му беше Миконос, а не близките острови.
Малкото, което знаеше, не го удовлетворяваше. Ринея имаше площ само пет квадратни мили. Тук почти не живееха хора. Туристи също не идваха често. Единствената атракция беше древното гробище с множество саркофази и гробници, но те не можеха да се сравняват с величието на руините в Делос.
Тези от хеликоптера ще видят селяните и останките от корабокрушението. Ще извикат подкрепление. Ще претърсят острова. Той е толкова малък, че това няма да им отнеме много време.
Погледна към Рейчъл, за да се убеди, че е до него.
„Ами ако припадне?“
„И къде, по дяволите, ще се скрием?“
4.
Боботенето беше спряло преди около пет минути. Пилотът сигурно е намерил равно място на брега. Всеки момент можеха да се появят нови хеликоптери или лодки с подкрепление.
Слънцето се беше вдигнало високо и напичаше. Пред тях се издигаха хълмове.
Рейчъл се препъна и падна.
— Господи.
Савидж се върна да й помогне.
— Май че беше прав.
— Това не бе спъване нали?
— Да. Завъртя ми се главата.
— Може да не е от сътресението. Ако искаш, да си починем пет минути.
— Още ми се вие свят.
Савидж изпсува наум.
— Май ще повърна.
— Може да е от притеснение. Трябва да ми имаш доверие. Повярвай ми. Ще те измъкна от този ад.
— Как ми се иска да е така.
— Поеми си въздух. Стегни се. Те ще загубят време, докато организират претърсването. Няма веднага да започнат.
— А после?
Савидж не знаеше какво да й отговори.
— Съжалявам — каза тя.
— За падането ли?
— Не. Затова, че те забърках в тази каша.
— Ти не си ме забъркала в нищо. Никой не ме е насилвал. Аз знаех какъв риск поемам. — Помогна й да стане. — Само не се предавай. Мъжът ти още не е спечелил.
Рейчъл се усмихна окуражена. Насиненото й лице засия.
Савидж се извърна и загледа напред.
„Какво ще правиш?“
Обгърна терена с поглед да види къде могат да се скрият. Съзря някакви невисоки развалини, които изглеждаха като точки по хълма. Бяха кръгли, направени от плоски камъни. Нямаха покриви, но оцелелите стени подсказваха, че са били с форма на кошер.
„Гробниците! Може би ще успеем да се скрием… Не, веднага ще разберат. Това е първото място, което би избрал всеки беглец.“
„Не можем просто така да стоим тук!“
Рейчъл стисна ръката му и каза:
— Готова съм.
Савидж продължи напред, като й помагаше да върви.
5.
Изведнъж земята поддаде и кракът му хлътна навътре. Хълбокът му се удари в гранита. В следващия момент Савидж пропадна целият. Изненадата беше толкова голяма, че той дори не успя да приклекне, за да омекоти удара. Лежеше по гръб в тъмнината и се мъчеше да си поеме въздух. Рейчъл тупна до него и изохка. Прахът покри устата и очите му. Изтри ги и се помъчи да се ориентира.
Бяха попаднали в дълбок изкоп.
Савидж се изкашля и се наклони към Рейчъл.
— Добре ли си? — попита той.
— Мисля, че да. Чакай да видя… — тя се опита да се изправи. — Да. Аз… Какво стана?
— Намираме се в куполна гробница.
— Къде?
Савидж си пое дъх и се помъчи да й обясни.
— Древните гърци били погребвани по няколко различни начина. Руините около нас се наричат гробници толос, което означава, че са с форма на кошер. Понякога използвали подобни изкопи, като укрепвали стените с камъни, а отвора закривали с гранитна плоча. Умрелият бил поставян легнал със сгънати колена в мраморен саркофаг. Наоколо слагали оръжия, храна, дрехи и бижута. Запълвали дупката, когато имало с какво. Тук в Ринея обаче е доста каменисто и затова повечето останали незапълнени.
Савидж разгледа внимателно и реши, че в самата скала е имало дупка и затова е била избрана за погребение. Само към върха, където е трябвало да бъде разширена, бяха сложили плоски камъни да поддържат плочата, покриваща гробницата. По-точно покривала някога гробницата.
— Работа на иманяри — каза Савидж. — Махнали са плочата, откраднали са скъпоценностите и надве-натри са покрили отгоре, за да не се забелязва много. Изглежда са бързали, защото не са си свършили добре работата. Ние стъпихме точно върху недобре закрепения капак.