Едва доловим шум беше задействал рефлексите му. Слабо търкане на дреха в скалата. Точно пред него. До стената от валуни.
Савидж възбудено вдигна глава и се огледа. Мъжът се бе скрил зад камъните. Беше насочил пушката си към лодките.
Савидж се хвърли върху него, изви ръцете му надолу, а главата назад и настрани.
Часовоят не успя да направи нищо. Мълниеносното нападение му попречи да вдигне тревога. Мъртвото тяло се свлече на земята.
Савидж взе пушката му, която имаше устройство за нощно виждане. Намери и револвер Магнум 357. Джобовете на убития бяха пълни с патрони. След това заобиколи камъните и се върна обратно нагоре. Можеше да има още снайперисти. Това беше почти сигурно. Пътят, по който дойде, беше чист, затова запълзя по-бързо.
На върха спря, за да провери дали всичко в селото е спокойно. Не видя нищо особено. Първата част от плана му беше изпълнена. А сега? Втората част беше толкова трудна, че не му се тръгваше.
„Ако не успея сега, няма да имам друга възможност. Не можем да стоим и да се надяваме, че няма да претърсват отново. Ако се крием дълго, гладът ще ни изтощи. При едно следващо претърсване ще ни открият. Или Рейчъл ще извика от ужас. Тя е на границата на силите си. Трябва да го направя сега.“
„Беше казал на Рейчъл: «Ще се забавя малко. Ще чуеш стрелба. Не се паникьосвай.»“
„Да става каквото ще. Дано само Рейчъл да се владее.“
Той стреля с пушката и се втурна напред. Отговорът не закъсня.
След като чу изстрели откъм селото, той дръпна спусъка на револвера и продължи да тича. Стреля отново с пушката. След секунди и с револвера.
Суматохата разтърси нощта. Всички преследвачи се втурнаха към мястото на стрелбата. Скоро обувките им затропаха по склона, отронвайки ситни камъчета от скалата. Той даде още два изстрела с револвера, веднъж с пушката и после продължи да тича, но не към вътрешността, а наляво.
Гърмежите се чуваха все по-близо, мъжете вече бяха на върха на хълма. Савидж рязко спря. Обърна се пак наляво и се втурна приведен напред.
Ракета освети небето точно над него.
Савидж се наведе още повече и затича по-бързо, за да не го освети ракетата. Прехвърляше наум случилото се. След като са чули изстрелите от две различни оръжия, мъжете са решили, че часовоят е стрелял по Савидж. Те са се пръснали и сега го търсят към вътрешността. Междувременно Савидж трябваше да се възползва от заблуждението им. Той се втурна към противоположната страна на селото, добра се до хълма и се огледа за Рейчъл. Не можа да я открие.
Тръгна напред по склона.
Забеляза някаква сянка и замръзна на място.
За малко да стреля, но разбра, че е Рейчъл.
Тя се хвърли разтреперена в обятията му, но сега не беше време да я успокоява. Под тях на брега включиха двигателите на хеликоптера. Перките се завъртяха бавно. Едновременно с това избухна друга ракета на отсрещния хълм.
„Претърсването продължава усилено“ — заключи Савидж със задоволство. „Охраната се е пръснала. Отишли са доста навътре и са поръчали на хеликоптера да се вдигне, за да осветява пътя с прожектори.“
Рейчъл го прегърна още по-силно. Савидж приближи устни до ухото й и прошепна:
— Само не се паникьосвай. Не точно сега. След пет минути вече няма да сме тук.
Савидж я дръпна — трябваше да тръгват надолу.
Перките на хеликоптера се въртяха все по-бързо. Луната и светлините на контролното табло осветяваха пилота в плексигласовата кабина. Помощникът му тичаше към хеликоптера.
Савидж теглеше Рейчъл за ръката, за да тича по-бързо.
Вторият пилот отвори вратата и тъкмо щеше да се качи, когато Савидж стреля право в лицето му. Той отхвръкна назад.
Савидж го отстрани от пътя си, хвърли пушката и насочи револвера към уплашения пилот:
— Излизай, по дяволите, или ще стрелям.
Пилотът непохватно си разкопча колана, бутна вратата и скочи на земята.
Савидж скочи вътре и изтегли Рейчъл след себе си.
Не се наложи да я окуражава. Напротив, тя възбудено го подкани:
— Тръгвай!
Той хлопна вратата на кабината, сложи крака върху педалите и сграбчи лоста. Обучението в SEAL не включваше управление на хеликоптер, но Греъм смяташе, че трябва да се оправят и с летателни апарати. Не с реактивни самолети, защото те трудно можеха да бъдат усвоени без продължителни тренировки. Витловите самолети и особено хеликоптерите можеха по-лесно да бъдат изучени за няколко месеца в часовете за отдих.
„Слава богу, че това не е военен хеликоптер“ — мислеше си Савидж. — „Контролното табло е доста сложно.“
Воят на двигателите се превърна в рев.
— Тръгвай — изкрещя Рейчъл.
Хеликоптерът се отдели от земята. Бяха свободни.