Насочи хеликоптера нагоре и напред, извисявайки се над осветеното от луната море. Хвърли един поглед назад и видя разни фигурки да бягат надолу по склона, други тичаха откъм селото. Събраха се на брега и приготвиха оръжията си за стрелба.
Набирайки скорост, видя как долу проблеснаха дула.
„Твърде късно“ — помисли си той. Закопча предпазния колан и подкани Рейчъл да стори същото.
— Вече го закопчах.
— Ти си по-различна — каза й Савидж с усмивка. — Трябва да си призная, че съм впечатлен. Не познавам много…
В същия момент тя изпищя, но той едва ли можеше с нещо да й помогне. Сепнато се обърна и видя насочения към главата й пистолет.
И Акира.
9.
— Да не забравяме къде сме — в очите на Акира се четеше познатата меланхолия, английският му беше все така безупречен. — Не посягай към оръжието. Ще стрелям. Ще те убия, а хеликоптерът не може да се остави на автопилот. Преди да успея да те заместя, ще сме се разбили. И аз ще умра. Но най-главното — и тя ще загине.
— Как успя…
— Чудех се дали сте оцелели след корабокрушението. След като си служил в SEAL и си експерт по оцеляването, това беше твърде вероятно. Какво бих направил аз на твое място? Щях да търся начин да се измъкна от острова, докато не съм загубил напълно сили от глад и жажда. Без съмнение наблизо има спасителен отряд. Може би в Делос. Между другото аз намерих онзи хеликоптер. Разсъждавайки по-нататък, заключих, че ще се помъчите да стигнете дотам преди спасителният отряд да се откаже да ви чака. Какви са възможностите ви в този случай? Лодките можеха да ви послужат, но наоколо гъмжеше от снайперисти и това беше очебиен капан. Отвличане на вниманието им? Или отвличане на хеликоптера? Прецених вероятността за едното и за другото и се скрих в хеликоптера. В края на краищата какво щях да изгубя? Само няколко часа докато лежа безмълвен. Мога да го правя дни наред. И ето ме тук.
— Не беше толкова приказлив, когато работехме в „Медфорд Гап“ — отбеляза Савидж и погледна с неодобрение назад към насочения пистолет. След това премести поглед към тъжните очи на Акира. Очите на човека, когото беше видял обезглавен.
— Спомена „Медфорд Гап“. Точно затова съм тук. Затова те последвах. Затова се скрих. Трябва да ти задам няколко въпроса. Как така си още жив? Преди шест месеца те видях да умираш.
От изненада Савидж загуби контрол над хеликоптера. Наклониха се рязко към морето. Бързо успя да го овладее и отново набраха височина. Отдъхна си. Умът му обаче беше изцяло погълнат от потресаващите въпроси на Акира.
— Видял си ме мъртъв? Но аз видях…
— Те са по петите ни — каза Рейчъл.
Тази новина беше също толкова шокираща. Савидж се обърна назад. Същото направи и Акира.
„Сега мога да грабна оръжието му“ — помисли Савидж.
Инстинктът му подсказа, че Акира няма да се остави да бъде обезвреден.
— Добре — каза той. — Устоя на изкушението.
— Как разбра, че няма да опитам?
— Разчитах на твоя опит. Все пак смятам, че е по-добре да си имаме доверие. Като жест на добра воля… — той не довърши думите си, но прибра оръжието под якето си.
В този момент напрежението спадна.
Савидж се опита да си представи какво им предстои.
— Не виждам опашка след нас.
— Там — посочи Рейчъл наляво. — Някакви светлини.
— От моторниците ли?
— От другия хеликоптер — отвърна му Акира.
— Господи! Въоръжени ли са?
— Сигурен съм, че мъжете вътре имат автоматични пушки, но самият хеликоптер е същият като този. Няма никакви допълнителни оръжия.
— Ако ни настигнат — каза Рейчъл, — ще отворят вратата и ще стрелят по нас.
— Няма.
— Откъде си толкова сигурен?
Савидж го прекъсна:
— По същата причина, както и когато бягахме от имението. Страх ги е да не улучат теб.
— Това не ги спря, когато откраднахме хеликоптера.
— Мисля, че бяха твърде неприятно изненадани и малко се престараха. Сега имат възможност да размислят. Ако катастрофираме заради тях, Пападрополис ще им откъсне главите.
— Да — промълви Рейчъл. — Мъжът ми е способен на всичко.
— Така че сега вие сте нашата защита — отбеляза Акира.
— Нашата? Но вие сте на тяхна страна.
— Вече не съм. Пристигнах в имението онзи ден. Замествам един от охраната, който е болен. — Акира се обърна към Рейчъл и продължи: — Веднага щом разбрах за какво са ме наели — да пазя като затворничка жена, за да я бие и изнасилва мъжът й — си казах, че не мога да остана. Всъщност обмислях как да те спася. Тъй като Пападрополис ме заблуди — обясни ми, че са го заплашвали и затова му трябвало охрана — смятам, че ангажиментът ми към него е отпаднал.