— От какво?
— От ударите с бокен.
Рейчъл сърдито помоли:
— Говорете на английски.
— Това са мечове с дървени дръжки. Счупиха ми ръцете и краката, ребрата, черепа. Далакът и апендиксът ми бяха разкъсани. Трябваха ми цели шест месеца да се възстановя.
— Същото се случи и с мен — каза Савидж. — Върнахме се там, откъдето започнахме. Или и двамата сме откачили, или ти лъжеш, или…
— … ти лъжеш. Аз много добре знам какво съм видял. А ти как оцеля?
Освен тъгата в очите на Акира, Савидж забеляза и ужасно объркване.
— Добре. Ще се съглася с теб — обърна се той към японеца. — Да приемем, че всеки е видял другия мъртъв. Но това е невъзможно — отчаяно се мъчеше да намери думи. — Ако не сме откачили… и ако никой не лъже…
— Да? — наведе се Акира към него.
— Разсъждаваш толкова логично, колкото и аз. Има някакъв друг вариант.
— Неизвестен засега — кимна Акира. — След като и двамата сме живи…
— Когато ти трябва да си мъртъв…
— Също и ти.
Савидж съвсем се обърка.
— Какво става, по дяволите?
— Предлагам заедно да открием.
10.
— Светлините зад нас май се отдалечават — отбеляза Рейчъл.
Савидж погледна назад. Преследващият ги хеликоптер обърна и се насочи надясно към близкия остров.
— Изглежда наистина горивото е свършило.
— Слава богу. Едно главоболие по-малко — каза Рейчъл с облекчение и притвори очи.
— А нашето гориво? — попита Акира.
Савидж провери и отвърна:
— Имаме четвърт резервоар.
Рейчъл припряно отвори очи и попита:
— Ще ни стигне ли да се приземим успешно?
— Ако следваме този маршрут.
— Какво искаш да кажеш с това „ако“? Защо да не го следваме?
— Савидж има предвид, че пилотът сигурно е предупредил какъв курс държим и по всяка вероятност ще ни пресрещнат.
— Така че трябва да отидем там, където не ни очакват. Ще променим курса от северозапад на запад. После ще завием на север.
— Така много ще се отдалечим от Атина. Ще изгорим повече гориво — отбеляза Рейчъл.
— Ще карам по-бавно.
— Това означава ли, че ще ни стигне дотам?
Савидж не отговори.
Рейчъл изпсува.
11.
Моторът започна да бучи подозрително, горивото беше на привършване, но вече бяха съвсем близо. Още не беше започнало да се зазорява, когато се приземиха на площадката, приготвена за техния хеликоптер от Делос. Тримата изтичаха към тъмните храсти наблизо. Само за момент Савидж се уплаши, че Акира ще извади пистолет и ще признае, че ги е лъгал, за да спечели доверието им. Акира явно нямаше такова намерение. Той по-скоро се притесняваше, че Савидж може да постъпи така.
— Зад тези храсти има черен път — каза Савидж. — След около стотина метра ще стигнем до един обор.
— Където има кола.
Савидж кимна.
— А ако не бяхме стигнали дотук?
— Бях приготвил още две места за кацане. Бях предвидил и пристанища, в случай, че използваме лодка. Знаещ правилото: Ако нещо може да се случи, то се случва. Затова трябва да имаме достатъчно резервни варианти.
— Който и да те е обучавал, свършил е добра работа.
Стигнаха черния път и се втурнаха наляво.
— Естествено властите ще открият хеликоптера — каза Акира. — Ако Пападрополис реши да заяви, че е откраднат, ще извикат и полиция да снемат отпечатъци.
— Твоите регистрирани ли са?
— Никога не са ми снемали отпечатъци.
— На мене са ми снемали — призна Савидж.
— В такъв случай Пападрополис ще използва цялата си власт, за да ги идентифицират. Ще изпрати хора да те убият, задето отвлече жена му.
— Избърсах всичко, което бях докосвал. Пападрополис сигурно знае името ти — обърна се той към Акира.
— Не е точно така. Знае само псевдонима ми.
— Да, действително. Това беше едно от първите неща, които трябваше да науча — да пазя своята анонимност. Да не оставям възможност на враговете си да ме преследват.
— Мъдър инструктор си имал.
— Можеше и да е някой мошеник.
— Аз… — започна Рейчъл като дишаше учестено — Не мога да тичам толкова бързо.
Двамата мъже я подхванаха отстрани и продължиха към обора. Фиатът беше на място. След пет минути те вече потегляха. Рейчъл стоеше на предната седалка между двамата.
Савидж почувства изпотените й дрехи до себе си.
— Мисля, че най-лошото мина. Сега си свободна. Можеш да поспиш малко. Скоро ще имаш храна, дрехи и меко легло. Пробвал съм го.
— Искам само да се изкъпя — отвърна тя.
— Имам го предвид. Уредил съм и това. И достатъчно топла вода.