— Знаете ли колко точно?
— Петнадесет милиона долара.
— Сега вече знаете кой е мистериозният купувач.
— Госпожо Стоун, аз работя с информация за избрани. Щях да съм извън играта, ако не умеех да пазя тайните им. Думите ви са като изповед за мен. Аз съм нещо като свещеник.
— Изповед? Надявам се, това не означава, че не мога да ви предложа нещо за пиене.
— Още не сме сключили сделка.
— Мислех, че затова сте тук.
— За да обсъдим проблема. Още не сте ме наели.
— С вашите заслуги? Вече съм решила.
— Извинете, госпожо, но приех поканата, за да видя дали искам да бъда нает от Вас.
Прелестната Джойс Стоун го изучаваше с настойчив поглед.
— М-м… Хората обикновено са доста ентусиазирани, ако им предложа работа.
— Не исках да ви обидя.
— Не, естествено.
Тя пристъпи към канапето.
— Ако не възразявате, госпожо Стоун.
Тя повдигна вежди.
— Бих предпочел да използвате този стол там. Канапето е твърде близо до прозореца.
— До прозореца?
— Или поне ми разрешете да дръпна завесите.
— А-а, вече разбирам — гласът й звучеше закачливо. — Тъй като обичам слънцето, ще седна, където казахте. Винаги ли сте толкова загрижен за хората, за които още не сте решили дали ще работите?
— Въпрос на навик.
— Интересен навик, господин… Страхувам се, че не запомних името Ви.
Савидж се усъмни. Изглеждаше му на човек, който помни всичко.
— Няма значение. Името, което ви бях съобщил, не е мое. Обикновено използвам псевдоним.
— Тогава как ще ви представям?
— Няма да го правите. Ако се споразумеем, никога не привличайте вниманието върху мен.
— Пред хората. А как ще ви казвам, когато сме сами?
— Савидж2.
— Моля?
— Това е прякор. Така ме знаят в бранша.
— Докато бяхте в SEAL ли го получихте?
Савидж успя да скрие учудването си.
— SEAL3 е съкращение, нали? Това са морските командоси на САЩ.
Той отново не реагира.
— Както ви казах, намирам вашите заслуги за доста впечатляващи — каза тя. — Знам, че искате вашата самоличност да остане в тайна и затова използвате псевдоними, но аз все пак научих някои подробности за миналото ви. Ако това ви безпокои, искам да подчертая, че нищо от казаното дотук не застрашава вашата анонимност. Все пак слуховете си вървят. Помощта, която сте оказали на един британски парламентарист срещу терористи на ИРА, се приема доколкото знам с голямо уважение. Той ме помоли отново да ви благодаря за това, че сте му спасили живота. Един италиански банкер също ви е много признателен, че сте спасили отвлечения му син. Друг пък, немски индустриалец, смята, че е щял да банкрутира, ако не сте били разкрили кой е откраднал производствените формуляри на корпорацията му.
Савидж продължаваше да мълчи.
— Недейте да скромничите — каза тя.
— Нито пък вие. Източниците ви са отлични.
— Едно от многото преимущества да си омъжена за кралска особа. Благодарността на италианеца ме впечатли най-много. Така че аз го помолих да ми каже как да се свържа с вас. Той ми даде телефонния номер на — предполагам, че преди бих го нарекла — вашия агент.
— Надявам се, че не знаете името му.
— Не съм говорила директно с него. Само чрез посредници.
— Това е добре.
— Така стигаме до моя проблем.
— Госпожо Стоун, моля ви, не уточнявайте всички подробности в тази стая. Това е друг мой полезен навик.
— Никой не би могъл да ни подслушва. Тук няма скрити микрофони.
— Какво ви кара да бъдете толкова сигурна?
— Моите телохранители провериха тази сутрин.
— В такъв случай, повтарям…
— Без много подробности в тази стая. Защо, моите горили не ви ли впечатлиха?
— Горе-долу.
— Но не особено?
— Опитвам се да не бъда критичен.
— Друг похвален навик. Добре тогава, Савидж.
Усмивката й беше сияйна като блестящите й обеци. Тя се наклони и докосна ръката му.
— Искате ли да разгледате прочутите развалини?
4.
Черният ролс-ройс зави към един паркинг. Савидж и двама от телохранителите слязоха. Третият беше останал в хотела. След като оцениха хората наоколо, те кимнаха към колата.
Джойс Стоун излезе, заобиколена от телохранителите.
— Можеш да пообиколиш малко. Ще се върнем след около час — каза тя на шофьора си и после се обърна развеселена към Савидж:
— Продължавате да ме изненадвате.
— Така ли?
— В хотела не давахте да седя до прозореца, а сега дума не казахте за публичната ми поява.
— Да бъдеш известен не означава, че трябва да си отшелник. Тъй като не обявявате предварително програмата си, един достатъчно опитен шофьор не би позволил на някого да ви преследва — Савидж посочи с ръка към натоварените улици. — Особено в Атина. Освен това вие явно знаете как да се обличате, за да не привличате много внимание. Ако позволите да ви върна комплимента от преди малко, вие също умеете да се приспособявате.