— Също като нас. От тренировките по карате.
— И аз така мисля. Но в Япония бойните изкуства не са нещо необичайно. Много административни служители ги практикуват.
— Какви бяха задълженията ти?
— Да придружавам Камичи-сан в Америка. Трябвало да ходи на някаква конференция, така ми каза. Не очаквал никакви неприятности, но смятал, че е въпрос на чест да има охрана.
— Това ме озадачава. След като е имал шофьор, значи е имал и охрана.
— Обясни ми, че иска някой, който да познава обичаите в Америка.
— Ти работил ли си за американци?
— Работил съм за хора от най-различни националности. Тъй като знам добре английски, съм предпочитан от богати американци, които посещават Япония и обратно — богати японци, които пътуват из Америка.
— Каза ли ти, че смята да наеме и американец?
— Да. В това няма нищо необичайно. Често се наема човек от страната, където отиваме. Пък и трябва някой да ме замества, докато спя и се храня.
— И така отлетяхте от Токио за…
— Далас.
— Случи ли се нещо необичайно там?
— Господарят ми разговаря с един японец от самолета. После с няколко американци.
— На летището ли?
— Да. Съвсем кратко. Не разбрах за какво говориха. После заминахме за Ню Йорк.
— Където се срещнахме — вметна Савидж. — После пътувахме около час и спряхме.
— Господарят каза, че си получил предварително инструкциите. В Япония ми поръча да ти обясня подробностите допълнително.
— Спряхме на паркинга на хотел „Хауърд Джонсън“. Размяната…
— … на куфарчетата. Това ме изненада.
— И мен също. После стигнахме…
— … най-необичайната сграда, която наподобяваше няколко постройки от различен материал и в различен стил. — Акира за миг се поколеба коя дума да избере — архитектурна бъркотия.
— Да. Точно така. Бъркотия.
— Бях малко притеснен. Сградата ми се стори абсолютно незащитена и трудно можехме да си изпълняваме задачите на подобно място.
— Аз бях направо изнервен, но ти ми каза да не се притеснявам. Били взети специални мерки.
Акира поклати глава:
— Само повтарях думите на господаря си. Не знаех какво точно има предвид.
— Имаше хора по склона. Другите трима души, които присъстваха на срещата, също имаха охрана.
— От каква националност бяха?
— Американец, испанец и италианец.
— Не знам нищо за работата ви — каза Рейчъл и остави лъжицата си.
Савидж и Акира я погледнаха учудено. Тя продължи:
— Аз не съм била в армията и може би не трябва да се намесвам, но докато ви слушах ми хрумна нещо.
— О-о — възкликна Савидж и я изчака да довърши.
— Сигурно не е толкова важно, но…
— Кажи го — подкани я Акира.
— Как се свърза Камичи с вас?
Акира изглеждаше доста озадачен.
— И двамата сте болни на тема анонимност. Съмнявам се, че ще кажете нещо.
Савидж се засмя:
— Сигурно си права.
— Добре де, как се случихте заедно в тази работа?
Акира потръпна и отговори:
— Както винаги. По стандартната процедура. Моят агент ме извика.
— Същото се отнася и за мен. Това не е толкова важно.
— Преди пет минути каза, че всичко е важно.
— Тя има право — каза Акира. — Трябва да обсъдим всичко.
— Но моят агент не знаеше нищо за Камичи. Не можа дори да ми каже дали ще работя за бизнесмен или за политик. Камичи просто се свързал с него и му поискал охрана за пет дни, обещал добро заплащане.
— И моят агент не знаеше нищо за Камичи — каза Акира и се зае да обяснява на Рейчъл. — Бизнесмените се нуждаят от едни мерки за сигурност, политиците — от други. Първите се страхуват от отвличане, вторите — от убийство. Спомням си, че не бях много очарован от липсата на информация.
— След като непрекъснато си повтаряте един на друг какво се е случило и не стигате до никъде, защо не попитате вашите агенти? Може да си спомнят нещо.
Савидж повдигна вежди.
— Предполагам — съгласи се Акира.
— Защо не? Струва си да опитаме. Сами явно няма да се справим — Савидж изведнъж посърна. — Моят е в Америка, а твоят в Япония. Не можем да говорим с тях по телефона.
— Значи ще отидем дотам. Само половината от това, което каза, е вярно. Аз не трябва да ходя в Япония. Когато работя в Америка, използвам американския си агент.
— Как се казва?
Акира се поколеба, изгледа Рейчъл, като че ли се двоумеше до каква степен може да й се довери и каза:
— Греъм Баркър-Смит.
— Исусе!
13.
Савидж се изправи толкова рязко, че столът му политна назад.
— Това е името на моя агент. Кучият му син.
— Греъм е и твой агент? — възкликна Акира и също се изправи, безкрайно учуден от изражението на Савидж. — Има някаква грешка. Аз казах, че е американец, но той в действителност е…