— … англичанин. Към шестдесетте. Възпълен. Плешив. Пуши пури. Носи костюми с жилетка.
— Най-скъпите — добави Акира. — Обича шампанско и хайвер.
— От белуга, а шампанското да е „Дом Периньон“. Греъм е. Негодник такъв.
Рейчъл вдигна ръце и попита:
— Ще ми обясни ли някой… И двамата сте ползвали един и същи агент без да подозирате.
— Не бихме могли да знаем — отвърна й Савидж. — Професията ни изисква тази потайност. Работата, която вършим, често ни превръща в мишена.
— Задължени сме да проявяваме лоялност към господарите си — каза Акира. — Не можем да предадем доверието им. Трябва да бъдем дискретни. Естествено, не можем да разчитаме на същото от тяхна страна. Затова се налага да работим под чуждо име, в случай че господарят ни реши да ни преследва, за да е сигурен, че ще мълчим или ако враговете му поискат по някаква причина да си отмъщават на нас.
— Говорите за преданост, като че не живеете в днешния непочтен свят.
— Ако схващаш това, значи си разбрала всичко. Как бих искал да се върна три столетия назад — промълви Акира.
Савидж го погледна недоумяващо, после обърна поглед към Рейчъл и каза:
— Истината е, че се налага да действаме предпазливо. Не само заради клиентите. Заради нас самите. Доверяваме се безрезервно само на агента си. Той е свързващото звено между врага, клиента, възложената задача и…
— … вас — обърна се тя към двамата. — Така че Греъм също трябва да бъде извънредно предпазлив.
— И напълно надежден — допълни Савидж. — Не може да предаде интересите на клиентите си.
— Или да издаде самоличността на персоналните защитници, които представлява? — попита Рейчъл.
— Точно така. Ето защо ние със Савидж не бихме могли да знаем, че имаме един и същи агент. Ако ми беше казал името на мой колега, когото той представлява, веднага щях да загубя доверие в него и да си потърся нов посредник.
Савидж обикаляше около масата.
— Мислиш, че е проявил тактичност като не ни е казал, че имаме еднакви кошмари?
— Трябвали са ти шест месеца да се възстановиш. На мен също. Той посещаваше ли те през това време?
— Всяка събота — отвърна Савидж. — В залива Чезапийк.
— А мене в четвъртък. В Мартас Винярд.
— През цялото време мислех, че си мъртъв. Той знаеше това.
— А аз мислех, че ти си мъртъв.
— Не е постъпил справедливо. Трябваше да ни каже.
— Да не смяташ, че е забъркан в тази каша? — учуди се Акира.
— Дявол да го вземе. На това ми мирише.
Лицето на Акира се вкамени.
Рейчъл скръсти ръце и каза:
— Не искам да проявявам безпокойство, приятели, но…
— Не се тревожи. Няма да хванем следващия самолет за Щатите и да те изоставим, ако от това се страхуваш — успокои я Савидж. — Ти си все още главната ни грижа.
— В такъв случай… — раменете й потръпнаха. — Трябва да… — виждаше се, че едва държи очите си отворени — много съм изморена.
— Отивай да си легнеш. Опитай се да поспиш.
Рейчъл се прозя и попита:
— А вие?
— Не се притеснявай. Ние ще спим на смени. Непрекъснато ще има човек до теб.
Рейчъл отпусна глава на масата и заспа.
Савидж я пренесе в спалнята.
14.
Когато Савидж се върна, Акира беше излязъл. Провери набързо другите стаи, но не го откри. Намръщи се и реши да види и навън. Намери го седнал на стъпалата пред къщата с вдигнато към слънцето лице.
— Какво става? — попита Савидж.
— Трябваше да огледам наоколо.
— Е, и?
Акира посочи с ръка към лозята и отговори:
— Всичко изглежда нормално. Лозята са обрани и се вижда между редовете. Наблизо няма хора. Свършил си добра работа, като си избрал тази къща.
— Благодаря — каза Савидж и седна до него. — Имайки предвид твоите умения, приемам думите ти за комплимент.
Акира се засмя, макар че очите му си останаха тъжни.
— Английският ти е безупречен — похвали го на свой ред Савидж. — Къде си го учил?
— Ще ти кажа някой друг път.
— Ако си в настроение. Омоте и ура — нали така?
Акира се обърна към него и учудено попита:
— Обществените и лични настроения? Ти си запознат с нашия начин на мислене?
— Опитвам се да проумея, доколкото мога.
— Похвално. Все пак мисля, че е напразно. Никога няма да успееш.
— И аз така реших.
— Какво става с жената?
— Справя се отлично. Създава добро впечатление. Трябва да е дяволски изтощена. Дори не помръдна, когато я завих с одеялото. Сигурно ще спи до довечера.
— Сигурно.
— Ние също имаме нужда от сън. Ако искаш, аз ще пазя пръв. Ти се изкъпи и…