— Ти си по-уморен от мен. Ти иди пръв.
— Така можем да спорим до утре сутринта — каза Савидж и взе две камъчета, разбърка ги в ръце и хвана всяко поотделно. — Който изтегли по-малкото, ще е пръв.
— Това детска игра ли е? — попита японецът.
— Защо не? След като не можем да се разберем.
Акира се развесели и посегна към лявата му ръка. Савидж разтвори дясната, за да сравнят камъчетата.
— По всичко личи, че ти ще си пръв — отбеляза Савидж.
Акира се поклони и каза с усмивка:
— Хай.
— Това „да“ ли означава на японски?
— Не само това. Може да се преведе като „разбира се“, „наистина“, „непременно“ в зависимост от ударението — Акира внимателно го изучаваше. — Ти си човек на честта, както казваме ние. Лоялен. Сериозен.
— С ужасен проблем.
— Даже два — уточни Акира. — Първо, трябва да доставиш клиента на работодателя си.
— Направил съм необходимото.
— Засега да. Дотук беше изряден. Предлагам да се включа и аз, за да ускорим нещата.
— Ще бъде чест за мен — каза Савидж и вдигна ръце, долепи длани и леко наведе глава.
— След това отиваме в Ню Йорк.
Савидж се изправи и допълни:
— За да искаме обяснение от Греъм.
— Има нещо, което не сме обсъждали с теб. Не се отнася за нас двамата.
— Знам — отговори Савидж. — За Камичи.
Акира го погледна учудено.
— Четиридесет и седемте ронини — добави Савидж.
— Ти знаеш за тях?
— Трябвали са им две години, но в крайна сметка са отмъстили за господаря си.
— Камичи е единственият Главен, когото не съм успял да защитя — каза Акира с пресипнал глас.
Савидж се навъси.
— И единственият, когото аз не съм опазил. Ако Греъм има нещо общо… Това, което се случи с Камичи… е по-важно от Рейчъл… от нашите кошмари…
— И трябва да отмъстим за него — каза Акира и се изправи. — Ако и двамата сме съгласни за последното…
— … можем да станем приятели — довърши Савидж.
Акира присви очи.
— Приятели?
„Сигурно си въобразявам прекалено много“ — помисли си Савидж.
— Бих казал — временни партньори. За да покажа уважението си към теб, след като ти вече разкри своето, ще използвам западните обичаи.
Стиснаха си ръцете. Савидж за миг си помисли, че Акира е хванал ръката му толкова здраво, колкото навярно самураите своя меч.
Това сравнение извика у него спомена за меча, който беше разполовил тялото на Камичи и отсякъл главата на японеца.
Той стисна по-силно ръката на Акира.
Вече мислеше за Греъм.
Част II
Извън разума и времето
Бягане с препятствия, разчистване на сметки
1.
Не можеха да използват летището в Атина. Беше ясно, че там със сигурност ще чакат хората на Пападрополис. Другите международни летища бяха в Солун — на няколкостотин километра на север, и Корфу — на същото разстояние, но на северозапад. Без съмнение те също щяха да са под наблюдение.
Следващата възможност беше да напуснат Гърция с кола, но това би било истинско мъчение. За по-голяма безопасност трябваше да се отправят първо на север към Югославия, после на запад през планините в северна Италия и накрая през Франция до контролираното от сестрата на Рейчъл княжество.
Най-доброто решение изглежда беше да се качат на кораб. Дори и състоятелен човек като Пападрополис едва ли би могъл да осигури наблюдението на всяко пристанище, макар да беше ясно, че близките до Атина ще бъдат проверявани, както и фериботите в района.
Савидж, Акира и Рейчъл се отправиха към Патра на четири часа път на западното крайбрежие. Решиха, че могат да подкупят някой рибар да ги прекара до Италия. Можеха ли обаче да му имат доверие? По-безопасно им се стори да минат легално границата.
— Все пак имам известни възражения — каза Акира, докато тримата стояха на една тъмна улица до билетната каса на пристанището и наблюдаваха пешеходците и колите, бързащи за ферибота. Беше девет часа вечерта. — Да приемем, че е по-бързо от пътуването с кола и не чак толкова като със самолет.
— Което казахме, че не ни устройва — допълни Савидж.
— Това място може да е също толкова опасно, колкото и летището.
— Без съмнение. Отивам да проверя. Не е изключено да отгатнат, че съм американец, но мога да мина и за европеец. Но ти… Тебе веднага ще те забележат — обърна се той към японеца.
След десет минути Савидж се върна.
— Не забелязах нищо подозрително.
— Това не означава, че е чисто.
Савидж подаде на всеки билета и каза:
— Могат да наблюдават не само касата, а и кораба.