— Това е номер, който научих, когато бях актриса. Една от най-трудните роли е… да изглеждаш като останалите.
Беше се преоблякла преди да тръгнат от хотела. Вместо панталона и блузата сега беше с изтъркани джинси и широк сив пуловер. Беше свалила украшенията си. Този път носеше часовник Таймекс. Беше с прашни обувки Рийбок. Чудесната й коса беше прибрана под сламена шапка с периферия. Слънчеви очила закриваха наситено сините й очи.
Въпреки че пешеходците се спираха, за да разгледат ролса, те не обръщаха почти никакво внимание на жената, която слезе от него.
— Добре играете ролята си — каза Савидж. — В момента едва ли някой продуцент би ви наел дори и за едно появяване на екрана.
Тя направи шеговит реверанс.
— Не използвайте повече ролса.
— Но това ми доставя удоволствие.
— Не може винаги да имате каквото пожелаете. Запазете го само за специални случаи. Купете си една реномирана кола, която да не е толкова представителна. Естествено, ще се наложи да се модифицира.
— Естествено.
— Трябва да се подсилят стъклата, да се затъмни задното. Да се бронира купето.
— Естествено.
— Не ме иронизирайте, госпожо Стоун.
— Нямам намерение. Просто се забавлявам, като виждам как се стараете.
— Забавлявате се? Но аз не го правя за забавление. Моята работа е да спасявам хора.
— Никога ли не сте се проваляли?
Савидж се поколеба. Не беше подготвен за такъв въпрос. Завладяха го мъчителни спомени. Проблясък на сабя. Рукнала кръв.
— Да — промълви той — само веднъж.
— Вашата честност ме учудва.
— Но само веднъж. Ето защо обичам да изпипвам нещата и смятам, че това няма да се повтори. Ако моята откровеност ви дава основание да се съмнявате във възможностите ми…
— Точно обратното. Третият ми филм беше пълен провал. Можех да се откажа от него, но не го направих. Взех си поука. И спечелих Оскар, защото продължих да се трудя още повече, независимо, че признанието дойде чак след седем филма.
— В живота не е като на кино.
— Различен е и от смъртта, нали? Трябваше да видите отзивите за този злополучен филм. Направо ме бяха погребали.
— Това ни чака всички.
— Да ни погребат? Не говорете толкова потискащи неща, Савидж.
— Никой ли не ви е говорил за живота?
— Какво имате предвид? Секса? Това го знам доста отдавна. Или смъртта? Нали за това има такива като вас? За да я отдалечават от нас, доколкото това е възможно.
— Да, смъртта — замислено каза Савидж. — Врагът.
5.
Те се присъединиха към група туристи в западната част на хълма. Това беше обичайният маршрут, тъй като останалите склонове бяха доста стръмни и неудобни за прокарване на пътеки. Минаха покрай елови дървета и стигнаха до древния каменен вход.
— Били ли сте тук и преди?
— Няколко пъти — отвърна Савидж.
— И аз също. Чудя се все пак дали дойдохте по същата причина, както и аз.
Савидж я изчака да доуточни какво има предвид.
— Развалините ни учат на доста неща. Нищо — нито богатството, нито славата или властта — нищо не се дава завинаги.
— „Делата мои всички със завист погледнете.“4
Тя се обърна към него, явно доста впечатлена.
— Това е от „Озимандий“ на Шели.
— Ходил съм на училище.
— Но не споменахте името му. Анонимно, както всичко останало. Спомняте ли си останалата част от стихотворението?
Савидж потръпна.
— … „Покрай тая развалина голи пясъци мълчат, самотни и безжизнени се губят във безкрая.“
— Шели е разбирал от прецизност. Ако беше японец, щеше да пише отлични тристишия хайку.
— Телохранител, който цитира поезия?
— Аз не съм точно телохранител. Не се занимавам само с отстраняване на препятствията, правя много повече от това.
— Какъв сте тогава?
— Аз съм персонален защитник, лично отговорен за живота на клиентите си. Знаете ли, освен за пясъка и развалините, за които пише Шели, те ми напомнят и за…
Савидж посочи стъпалата, които изкачваха. Мраморът беше разяден от времето, от различни завоеватели и, което беше най-лошо, от автомобилните газове.
След непоносимата жега на лятото септемврийските умерени температури обикновено водеха до наплив на туристи. Те се блъскаха в тях, някои задъхани от изкачването, други, за да направят поредните снимки на забележителностите около тях — Светилището на Браурония и други по-малко известни руини.