— Наистина е така.
— Да, като клиент. И сега, като ме оставиш при сестра ми, ще си получиш парите.
— Не знаеш защо го правя. Не рискувам живота си само за пари. Хората имат нужда от мен. Но не мога завинаги да остана с…
— Всеки, който има нужда от теб?
— Рано или късно се налага да ги напусна. Знаеш, че сестра ти те чака.
— И веднага ще ме забравиш, нали?
— Никога — отговори Савидж.
— Тогава ме вземи със себе си.
— Какво? В Ню Йорк ли?
— Няма да се чувствам в безопасност без теб.
— Рейчъл, след три седмици ще отпиваш от шампанското в басейна на сестра си и изобщо няма да си спомняш за мен.
— За разлика от много хора аз съм ужасно предан човек.
— Това съм го чувал и преди — отвърна Савидж. — И то не един път. Човекът, който ме е обучавал…
— Греъм.
— Точно така. Той винаги ми казваше: „Никога не се забърквай с клиентите си.“ И беше прав. Емоциите те карат да грешиш, а грешките могат да бъдат фатални.
— За теб бих направила всичко.
— Например да ме последваш в ада, нали?
— Вече ти го обещах.
— Да. Направи го и, както виждаш, оцеляхме. Но Акира и аз трябва да минем през още един кръг на ада, за да разберем какво се е случило с нас. Повярвай ми, само ще ни пречиш. Наслаждавай се на басейна при сестра си… и мисли за двамата мъже, които се опитват да разгадаят своя кошмарен сън.
— Прегърни ме за минута.
— Защо?
Рейчъл се наклони към него и обхвана лицето му с ръце. Савидж се опита да се дръпне.
— Не — помоли го Рейчъл — Почакай.
— Но…
— Не казвай нищо.
Рейчъл го целуна. Отначало само докосна устните му и го накара да потръпне. Постепенно впи устни в неговите. Езикът й се плъзна навътре и ускори движенията си.
Савидж не се съпротивляваше, но и нея окуражи.
Тя бавно се отдръпна.
— Рейчъл, знаеш ли, че си много красива.
Тя беше горда от постъпката си.
Савидж прокара пръст по бузата й.
Тя потръпна.
— Не мога — каза той. — Не мога да изневеря на правилата. Ще те предам на сестра ти. След това ще замина за Ню Йорк с Акира.
Тя се дръпна още по-назад и каза:
— Нямам търпение да видя сестра си.
10.
Кацнаха в Ница малко след четири следобед. Савидж се беше обадил на Джойс Стоун от Корфу. Когато влязоха в митническата и имиграционна служба, към тях се запъти красив мъж с безупречно ушит сив костюм. На ревера си имаше отличителен знак, макар че Савидж не знаеше какво означават цветните ивици по него. Зад мъжа вървеше униформен служител.
— Господин Савидж? — попита красавецът.
— Да.
— Ще ме последвате ли тримата, моля?
Акира не издаде с нищо напрежението си, освен че направи една гримаса към Савидж, който му отвърна с леко кимване на главата и после хвана Рейчъл под ръка.
Влязоха в едно странично помещение. Униформеният затвори вратата. Красавецът седна зад едно бюро.
— Господине, както знаете, пристигащите във Франция трябва да имат не само паспорт, но и имиграционна виза.
— Сигурен съм, че всичко при нас е наред — отговори Савидж и постави паспорта и визата си на бюрото. Още преди да тръгне за Миконос беше наредил на Джойс Стоун да осигури визи за него и за Рейчъл.
Служителят прегледа документите.
— А това е паспортът на госпожа Стоун — добави Савидж. Тъй като сестра й беше френска поданичка, а Рейчъл продължаваше да използва нейния паспорт, не беше необходима виза.
— Чудесно — каза мъжът, след като разгледа паспорта.
Той въобще не изглеждаше впечатлен от възможността да разговаря с толкова известна и влиятелна жена.
Савидж посочи с ръка към Акира и продължи:
— Приятелят ми има паспорт, но се страхувам, че е пропуснал да си осигури виза.
— Разбирам. Една важна личност, ваша позната, ми обясни всичко. Докато пътувахте всичко се уреди — мъжът постави на бюрото готовата виза и протегна ръка за паспорта на Акира.
След като го разгледа, подпечата всички документи и им ги върна.
— Имате ли нещо да декларирате?
— Не, нищо.
— Елате с мен, моля.
Те излязоха от стаята, минаха безпрепятствено митническия контрол и се озоваха сред посрещачите. Мъжът ги придружи до изхода и се раздели с тях.
— Приятно пребиваване — пожела им той.
— Благодарим за съдействието — отвърна Савидж.
Служителят добави:
— Вашата влиятелна позната беше доста настоятелна. Очарователна, разбира се. Ще се радвам, ако мога пак да й услужа. Тя ме помоли да ви предам, че е уредила транспорт за вас. През този изход, моля.
Савидж остана изненадан. Той излезе, последван от Рейчъл и Акира. Това, което видя отвън, го ужаси. Под яркото слънце, на улицата със затревена площ по средата и на фона на палмови дървета, стоеше блестящ ролс-ройс. Джойс Стоун беше пренебрегнала съвета на Савидж да използва по-обикновена кола. Зад волана се мъдреше един от онези, които охраняваха нейния апартамент в хотела до Акропола.