— Как са ни открили?
— Мъжът ти знаеше къде ще отидем.
— Но нали той мисли, че сме в Югославия.
— Така е. Повечето от хората му сигурно са там — отговори й Савидж като увеличи скоростта. — Трябва да е имал няколко души тук, в случай, че се доберем по-бързо. Наблюдавали са летището.
— Не забелязах нищо — отбеляза Акира.
— Може да са били отвън. Когато този идиот се появи с ролса…
— Хей, внимавай кого наричаш идиот.
— … те са задействали капана. Ясно, че не са сами. Някъде по пътя ще ни пресрещне друга кола. Предали са координатите по радиотелефон. А ти — обърна се Савидж към мъжагата до него, — не си ли затвориш устата, ще кажа на Акира да те удуши.
Савидж се мушна покрай един камион, превозващ пилета. Този зад него направи същото.
Надолу по склона вляво Савидж видя Антибите. Курортът се простираше покрай морето със своите прочути паркове, романската катедрала и древните тесни улички. Отдясно по хълма бяха накацали живописни вили.
Савидж изчака да влезе в завой и натисна газта. Скоростта се увеличи доста плавно.
— Автоматика — каза Савидж недоволно. — Не мога да повярвам. Не знаеш ли, че стандартните коли са по-ефикасни, когато някой те преследва? — обърна се той към мъжа до него.
— Да, но автоматичните скорости са по-удобни в градовете с натоварено движение. Цяло мъчение е да се превключват непрекъснато скоростите.
Савидж изпсува и влезе в следващия завой. Отдясно продължаваха да се редят вили, а по склона надолу се издигаха множество хотели, които почти скриваха морето.
Преследвачите им ги наближиха още повече.
— Може да има и друго обяснение — предположи Акира.
— За това, че ни откриха ли?
— Телефонното обаждане преди да тръгнем от Корфу. Този некадърник до теб каза, че работодателката ти е говорила съвсем открито за операцията.
— Кого наричаш „некадърник“?
— Ако не млъкнеш, ще взема наистина да те удуша.
Когато влезе в следващия завой, Савидж се намръщи.
— Подозирам, че телефонът е бил подслушван. Освен това, в къщата сигурно има шпионин.
— Предупредих я — каза Савидж. — Казах й, че безопасността на Рейчъл зависи от нейната абсолютна дискретност.
— Това е било преди да заминеш. След това е решила, че може да прави каквото иска.
Савидж погледна отново в огледалото. Камионът беше съвсем близо.
— Мисля, че си прав. Някой шпионира за Пападрополис. Затова ни засякоха веднага.
— И какво ще правим сега? — попита мъжът.
— Лично аз бих те изхвърлил като начало — озъби му се Савидж.
— Гледай напред — изкрещя Акира.
Дъхът му спря като видя изпречилия се отпред камион. Той занесе на една страна, завъртя се и застана по средата на тесния път.
— Рейчъл, виж дали си закопчала колана.
Преследващият ги камион съвсем се залепи за тях.
Савидж натисна леко спирачките, като държеше крака на газта и завъртя волана. Маневрата не беше от най-лесните. Ако натиснеше рязко спирачките, щеше да блокира задните колела. Трябваше да балансира равномерно натиска върху двата педала. Колата се завъртя на 180 градуса, гумите изсвистяха, замириса на изгоряла гума.
Камионът, който беше блокирал пътя, остана зад тях. Отпред бяха преследвачите им. Савидж рязко дръпна левия си крак от спирачката и натисна докрай газта. Ролсът се понесе напред. Шофьорът на камиона рязко изви. Савидж прелетя покрай него. Видя в огледалото как той се опита да спре и занесе. Другият камион потегли, подмина спрелия и се включи в преследването.
— Сега поне и двата са зад нас — каза Савидж. — Ако успеем да стигнем обратно в Антибите, може и да им се изплъзнем.
Изтръпна като видя трети камион пред себе си.
— Господи — възкликна мъжагата до него. — Имат и помощници!
Камионът извъртя наляво и спря по средата. Първият от камионите зад тях направи същото и им препречи пътя за отстъпление.
— Няма накъде да мърдаме — мрачно отбеляза Савидж.
Шосето беше прекалено тясно, за да заобиколи спрелия камион. Отляво бяха стръмните възвишения, отдясно склонът се спускаше рязко надолу.
Савидж посегна към капака вдясно, където бяха бутоните. „Дано само тези оръжия работят.“
Системата беше изобретена от някакъв мафиотски бос в Южна Америка. Савидж натисна един бутон. Метални дула се показаха над фаровете. Натисна друг бутон. Ролсът се раздруса от стрелбата.
Предният камион се разтърси от ударите. Прозорците се разхвърчаха. Куршумите удряха в метала и превръщаха бронята на решето. Ролсът приближаваше все повече. Камионът заприлича на развалина.
Савидж спря стрелбата и натисна спирачките. Гумите изскърцаха и колата занесе, но успя да спре навреме, за да избегнат удара.