На масичката Савидж забеляза три празни бутилки от шампанско. Във високия пепелник на бюрото той видя не само остатъци от пури, но и една чаша със столче. На дъното й имаше някаква течност.
Отляво на бюрото беше вратата за мазето. Отвори я внимателно. Няколко стъпала водеха към тъмното помещение. Савидж извади пистолета, купен от Ийст Сайд заедно с шперцовете. Акира също си беше осигурил оръжие оттам.
Държеше пистолета с дясната ръка, а с лявата напипа ключа за лампата и го превъртя. Стана светло и той заслиза предпазливо надолу.
Когато стълбите свършиха, Савидж задържа дъх и насочи пистолета напред.
Видя три маси. Върху тях бяха натрупани жици, батерии, дискове и най-различни подслушвателни устройства, цели или разглобени.
Имаше и камина, зад която Савидж не пропусна да надникне. Потта се стичаше от челото му. Тук нямаше какво повече да търси, но той не почувства облекчение от това.
4.
Акира се появи след като свърши с горните етажи. Не беше открил нищо нередно, но Савидж не се успокои. Рейчъл се отпусна на канапето.
Акира прибра пистолета си. Електрическите китари продължаваха да гърмят.
— Сигурно се навиваме излишно. Може да има съвсем елементарно обяснение за тази необичайна за Греъм музика.
— Не ми звучи много убедително.
Рейчъл закри ушите си с ръце и каза:
— Сигурно е обичал да се изтезава.
— Нека си доставим това удоволствие — започна Савидж и посегна към радиото, което най-сетне заглъхна и настъпи благодатна тишина.
— Слава богу — зарадва се Рейчъл. Тя погледна към празните бутилки и продължи — Забелязахте ли ги?
Акира кимна и отговори:
— От шампанско са. Греъм много го обича.
— Е, чак пък толкова. Може ли да изпие три бутилки за една вечер?
— Способен е да погълне доста голямо количество от тази течност, но ти си права. Не е съвсем нормално да изпие три бутилки. Никога не съм го виждал да прекалява.
— Може да е бил с компания — предположи Акира.
— Има само една чаша — отбеляза Рейчъл. — Ако предположим, че е имал гости и е прибрал чашите им, защо тогава не е прибрал и своята, а също и бутилките? Има и нещо друго. Видяхте ли етикетите?
— Не — призна си Савидж. — Какво има?
— Нали казахте, че пие „Дом Периньон“?
— Да, само това признава.
— Е, добре. Две от бутилките са от тази марка, но третата не е.
— Така ли? — изопна се Савидж.
— Освен това, какъв е този шум? — попита Рейчъл.
Савидж се огледа неспокойно наоколо. Ушите му все още бяха заглъхнали, но вече долови приглушено бръмчене.
— Да — отбеляза Акира. — Усещам съвсем слаба вибрация. Откъде ли идва?
— Може да е от хладилника — предположи Савидж.
— Кухнята е на втория етаж — уточни Акира. — Хладилникът не може да се чува толкова отдалече.
— Може да е включена камината.
Акира сложи ръката си на вентилационния отвор и каза:
— Не усещам движение на въздуха.
— Тогава откъде…
— Струва ми се, че идва от вратата до рафтовете с книги — каза Рейчъл и тръгна натам.
Тя отвори вратата и бързо отстъпи назад, тъй като я обгърна плътен сив пушек. Приглушеното бръмчене се чуваше по-ясно. Рейчъл се закашля от задушливия дим.
„Само дето това не е дим“ — осъзна Савидж.
Гаражът на Греъм! Савидж избърза натам. Той беше тъмен, но осветлението от стаята бе достатъчно, за да види кадилака на Греъм. Двигателят работеше и въздухът бе наситен с изгорели газове, а една пълна фигура седеше отпуснато зад волана.
Той се втурна към отворения прозорец на колата и изключи двигателя. Мъчейки се да не диша, Савидж отвори шофьорската врата, измъкна Греъм и го повлече по циментовия под към всекидневната.
Рейчъл бързо затвори вратата след него. Вече бяха навлезли достатъчно изгорели газове, така че когато Савидж си пое въздух, той се задави и се разкашля.
Акира коленичи до Греъм и провери пулса му.
— Лицето му е тъмночервено — отбеляза Рейчъл.
— Въглероден окис — констатира Акира и се наведе към гърдите му. — Сърцето не бие.
Савидж коленичи от другата страна и се обърна към японеца:
— Направи му изкуствено дишане уста в уста. Аз ще се заема със сърцето.
Акира се подчини, а Савидж натисна гръдния кош на Греъм един път, после сложи двете си длани върху сърцето му и започна ритмично да натиска.
— Рейчъл, обади се на бърза помощ — помоли Савидж.
Тя тръгна към телефона, който се намираше върху бюрото на Греъм. Вдигна слушалката и започна да натиска бутоните.
— Остави — каза Акира със слаб глас. — Няма нужда — продължи той, взирайки се в Греъм и после бавно се изправи.