— Кажи на телохранителите си да вървят след нас — каза Савидж. — Аз ще гледам напред.
Малко по-нататък се простираше Партенонът, построен в древността в чест на гръцката богиня Атина. Савидж тръгна към стръмния южен край на Акропола. Той се подпря на една паднала колона. Атина се простираше в краката му. Бризът беше утихнал. Небето оставаше все още чисто, макар че във въздуха вече се долавяха първите признаци на смога.
— Тук можем да говорим спокойно — каза Савидж. — Причината, поради която не знам дали искам да работя за вас е…
— Но вие още не сте чули защо се нуждая от вас.
— … тази, че като персонален защитник, аз съм едновременно слуга и господар. Вие управлявате живота си — решавате къде ще ходите и какво ще правите — но вашият персонален защитник определя как ще стигнете дотам и при какви условия. Това е доста деликатно задължение. Вие имате репутация на човек, който обича да командва. Не съм сигурен, че сте готова да изпълнявате заповедите на някого, когото сте наели.
Тя въздъхна и седна до него.
— Ако само това ви тревожи, смятам, че няма никакъв проблем.
— Не ви разбирам.
— Не се отнася за мен, а за сестра ми.
— Все още не разбирам.
— Чували ли сте нещо за нея?
— Казва се Рейчъл Стоун. Десет години по-млада от вас, на 35. Омъжена първо за сенатор от Нова Англия, кандидат за президент. Остава вдовица след като неизвестен убиец застрелва съпруга й. Връзката й с политиката както и известността на сестра й я правят доста привлекателна партия. Някакъв корабен магнат от Гърция започва да я ухажва усилено. Оженва се за нея преди година.
— Добре сте осведомен.
— Не по-зле от вас.
Джойс Стоун порови в чантата си, докато открие цигарите си и извади една.
— Бракът им е като Партенона — една руина. — Тя щракна със запалката и добави — Не сте голям кавалер.
— Защото не ви предложих огънче ли? Преди малко се помъчих да ви обясня, че когато ви охранявам, вие сте слугата, а аз — господарят.
— Каква връзка има между двете неща?
— Като размислите малко, ще се досетите. Ако възникне някаква опасност, ръцете ми трябва да са свободни. Защо пожелахте да ме видите?
— Сестра ми иска развод.
— В такъв случай тя има нужда от добър адвокат, а не от мен.
— Онова чудовище, мъжът й, не разрешава. Тя е негова затворничка, поне докато не промени решението си.
— Затворничка?
— Не е чак с вериги, но въпреки това е като в затвор — най-сетне тя успя да запали цигарата си. — Не знам дали я измъчва, ако не броим това, че я изнасилва сутрин, обед и вечер. За да й напомня какво би изгубила, както казва той. Освен това имала нужда от истински мъж, пак според неговите приказки. А пък той има нужда от един куршум в откачения мозък. Носите ли оръжие? — попита тя, изпускайки дима на колелца.
— Много рядко.
— Тогава каква полза има от вас?
Савидж се дръпна от колоната.
— Сбъркали сте адреса, госпожо Стоун. Ако ви трябва убиец…
— Не. Трябва ми сестра ми!
— Вие имате предвид отмъщение?
— Наричайте го както искате.
— Ако реша да приема, таксата…
— Ще ви платя един милион долара.
— Не умеете да се пазарите. Можех да се съглася и на по-малко.
— Но аз ви предлагам толкова.
— Ако допуснем, че приема, ще искам половината в аванс, а останалото след като свърша работата. Плюс всички други разходи.
— Отсядайте в най-добрите хотели. Харчете колкото искате за храна. Няколко хиляди в повече едва ли са от значение.
— Не ме разбрахте. Когато казах „всички други разходи“ имах предвид няколко стотици хиляди.
— Моля?
— Доколкото разбрах, вие искате да се изправя срещу един от най-могъщите мъже в Гърция. Колко струва той? Пет милиарда? Охраната му сигурно е огромна, а вероятно и доста скъпа. Кажете ми къде е сестра ви. Ще направя един предварителен анализ. След седмица ще ви кажа дали ще мога да я освободя.
Тя загаси цигарата си и се обърна.
— Защо?
— Не разбирам въпроса ви.
— Имам чувството, че за вас работата е по-важна от парите. Защо тогава не приемете още сега предложението ми?
Само за секунда Савидж отново си представи смразяващото проблясване на стомана и бликналата кръв. Той потисна този спомен, но не пожела да дава обяснения.
— Казахте на шофьора да дойде след един час. Време е да вървим. Когато стигнем до колата, кажете му да не кара направо в хотела.
6.
Спазвайки собствените си правила, Савидж се върна по заобиколни пътища до Акропола. По-точно до един район северно от него, наречен Плака — място, където туристите в Атина пазаруваха най-много. Той се смеси с тълпата, изпълнила тесните улички, обсипани с хиляди магазини и магазинчета. Независимо от настъпващия смог, той долови апетитна миризма на шиш кебап. След малко нейната натрапчивост бе сменена от нежния аромат на свежи цветя. Гръмогласни продавачи жестикулираха покрай ръчно изработени килими, кожени изделия, керамика, медни самовари и сребърни украшения. Той продължи нататък през лабиринта от улички, спря в някаква ниша, за да се убеди, че не го следят и продължи. Мина покрай една кръчма и стигна до магазин за кожени мехове.