— Само че преди да ни изпрати в Миконос, той е бил наясно, че можем да се появим и да му поискаме обяснение. Освен това той знае, че колкото и да сме ядосани, никога не бихме посегнали на живота му. Следователят не знае нищо за нас. Предполагам, че няма и да разбере за нашето съществуване.
— Съгласен съм — каза Акира. — Все пак той ще предположи, че някой е преследвал Греъм, иначе сценарият ще се обърка. Вероятно зад тези рафтове, в някоя от секретните папки, полицията ще открие доказателства, че Греъм се е страхувал за живота си.
— И е знаел, че ще пострада.
— Затова е избрал достойнството — сложил е сам край на живота си. Съвсем като японец — свъси вежди Акира.
— Ще ми обясни ли някой какво става тук? — попита Рейчъл.
— Греъм не се е самоубил — отговори Акира.
— Но досега говорехте друго…
— Разсъждавахме от името на следователя — започна Савидж. — Но той не знае, че Греъм не би избрал такава станция. Не знае, че той никога не би смесил „Дом Периньон“ с друго шампанско. Греъм е бил убит. Изпил е насила шампанското, което са намерили в къщата. Две бутилки са им се сторили недостатъчни. Купили са още една, но по техен избор. След като са го убили, са го пренесли в колата и са запалили двигателя, затворили са вратите, уверили са се, че е мъртъв и са си тръгнали.
— Първо са включили радиото на тази станция и то отново по техен избор. Решили са, че така ще бъде по-правдоподобно.
— Справили са се блестящо — каза Савидж. — Ще ги…
— Ще ги накараш да си платят ли? — печалните очи на Акира проблеснаха. — Това се подразбира и без думи.
5.
Савидж хвана Греъм за ръцете, Акира за краката. Рейчъл отвори вратата, като се извърна назад, за да не вдишва изгорелите газове. Двамата мъже пренесоха тялото обратно в гаража.
Поставиха го на същото място зад волана. Димът беше все още толкова гъст, че Савидж се стараеше да не диша, докато наместваше Греъм. В края на краищата, кръвта му вече не циркулираше. По законите на гравитацията тя щеше да се разпредели в коремната област и в долните крайници, които щяха да станат пурпурночервени. Ако открие такива места и по горните части на тялото, следователят ще разбере, че то е било премествано.
То наистина беше местено, но не беше лежало достатъчно дълго и кръвта не беше предизвикала червени петна по гърба. Следователят не би заподозрял нищо.
Савидж превъртя ключа и чу двигателя. Той затръшна шофьорската врата и се втурна след Акира към всекидневната.
Стаята беше изпълнена с газове. Савидж се закашля. Рейчъл побърза да затвори вратата след него.
— Прозорците — кратко каза Акира.
Втурнаха се натам. Натиснаха бутоните, които изключваха алармената инсталация, отвориха прозорците и поеха чист въздух.
Студеният вятър повдигна завесите и подгони пушека. Сивите кълба се завъртяха към тавана, разпръснаха се и излетяха през горната част на прозорците.
Савидж стоеше с гръб към вратата за гаража. Вятърът не му пречеше да чува приглушения шум от двигателя на кадилака.
— Съжалявам, приятелю.
— Мислиш ли, че наистина е такъв? — попита Акира. — Приятел не би ни предал. Защо ли го е направил?
Гневът и болката се сляха в едно и Савидж прошепна с прегракнал глас:
— Нали това се опитваме да разберем.
Той прекоси стаята и започна да дърпа етажерките с книги.
Стената на това място се отмести и се показаха нови рафтове с метални сейфове по тях. Това бяха документите на Греъм.
Савидж и Акира започнаха да ровят из тях.
Рейчъл стоеше отзад.
— Казахте, че следователят няма да заподозре нищо за вашето съществуване. Какво имахте предвид?
— Съвпаденията са прекалено много. Убийството на Греъм. Идването ни тук. Всичко е свързано.
— Не можете да го докажете.
— Напротив, можем — каза Акира и започна да рови в поредната кутия. — Греъм пазеше тези документи само по една причина — за да обясни доходите си пред данъчните служби. Ако не се налагаше да прави това, никога не би си позволил да държи всички тези папки. Естествено, той взимаше необходимите предпазни мерки, като даваше псевдоними на клиентите си и на хората, които работеха за него. Дори и някой от потенциалните му врагове да стигне до секретната информация, едва ли би научил нещо съществено. Кодът с псевдонимите е заключен в сейфа на една банка. Само Греъм в присъствието на адвоката си има достъп до него, така че кодът е на сигурно място. Само че той не ни трябва, защото ние със Савидж си знаем псевдонимите. Избрали сме си ги сами. Всъщност и ти вече ги знаеш.
Претърсиха и останалите кутии.
— Какво искате да откриете? — попита ги Рейчъл.