— Проверих телефонния указател — каза тя. — Ето и фотокопие от картата на града. Взех и списъка на болниците в района. Ще ни отнеме доста време, тъй като не са малко. Сигурни ли сте, че не си спомняте името на болницата?
— Не са ни го споменавали — отговори Акира.
— Сигурно е било изписано на чаршафите и на пижамите.
— Бях упоен от демерола — каза Савидж. — И да е имало някакъв надпис, не съм го забелязал.
Акира изучаваше списъка. Започна да го чете на глас:
— „Централна остеопатична болница“, „Обществена болница“, „Щатска болница“.
— Остеопатична ли каза? — попита Савидж. — Звучи ми като „хиропрактика“. Това не беше ли лекуване чрез манипулации на гръбначния стълб и ставите?
— Не. Остеопатичната медицина смята, че повечето болести се причиняват от силния натиск при нараняване и разместване на костите.
Савидж се опита да схване, но поклати глава:
— Все пак трябва да опитаме навсякъде.
11.
— Съжалявам, господине — каза възрастната жена на информацията в Обществената болница в Харисбърг. — Нямаме доктор Хамилтън.
— Моля ви — опита да настоява Акира, — проверете пак.
— Вече три пъти проверявам. Няма такова име в компютъра.
— Може да не е от персонала. Ако има частна практика и само изпраща тук пациенти? — опита се да я склони японецът.
— Е, това не е изключено — отговори жената.
— Няма смисъл — каза Рейчъл.
Савидж и Акира я погледнаха изненадано.
— Проверих в указателя — обясни тя. — Гледах специално страницата за частно практикуващи лекари. И там го няма.
— Още не сме проверили всички болници.
Те пресякоха фоайето и се насочиха към изхода.
— Притеснява ме нещо друго — сподели Рейчъл. — На страниците с допълнително записани телефонни номера, също нямаше такова име.
— Значи телефонът му не е включен в указателя.
— Че кой лекар ще допусне това?
12.
Възпълният мъж на информацията в Щатската болница поклати глава, натисна още някакви бутони на клавиатурата, погледна екрана на компютъра и сви устни.
— Не. Нямаме такъв лекар. Съжалявам.
— Но това е невъзможно — промълви Савидж.
— След Медфорд Гап всичко е възможно — възрази Акира.
— Трябва да има някакво обяснение — каза Савидж и в същия момент нещо му хрумна. — Минали са цели шест месеца. Може да е напуснал, да се е преместил в друг град.
— Как ще разберем дали е така? — попита Рейчъл.
— Трябва да отидете в Личен състав. Тук в компютъра имаме само имената на работещите при нас лекари.
— А къде…
Човекът ги упъти и каза:
— Трябва да побързате, защото вече е пет часа и скоро ще затворят.
— Аз ще се заема с това — предложи Акира. — Савидж, обади се в службите Личен състав на останалите болници.
Той забърза надолу по коридора.
Савидж се затича към телефонните апарати в ъгъла, като се опитваше да не се блъска в хората. Рейчъл тръгна след него.
— Ще се срещнем тук след малко — каза тя изведнъж.
— Но къде…
— Имам една идея.
Савидж я видя как попита нещо на информацията. Но сега го интересуваха само телефоните. Всичките бяха заети. Погледна си часовника — пет без шест минути. Видя свободен телефон и пъхна нетърпеливо монетата. Рейчъл изчезна някъде.
13.
Седяха в барчето на болницата и гледаха към чашките си с кафе.
— В личен състав не намериха такова име — наруши мълчанието Акира.
— В другата болница са имали такъв лекар — каза Савидж.
Акира го погледна напрегнато.
— Преди три години — уточни Савидж. — При това жена. Починала е от удар.
Акира се отпусна на облегалката си.
— Струва ми се, че доктор Хамилтън съществува толкова, колкото и Планинският комплекс — мрачно отбеляза Савидж.
— Това не са единствените неща, които не съществуват — вметна Рейчъл. — Вие двамата си мислите, че съществувате, но не е така.
— За какво говориш? — попита Акира.
— Поне що се отнася до болниците в Харисбърг — поясни тя. — Вече проверих тук. Обадих се и в другите болници. Исках им една и съща информация.
— Каква информация? — попита Акира.
— Във финансовата служба се обработват сметките на пациентите. Знаех какви имена сте използвали, така че се престорих на застрахователен агент. Казах им, че сме платили лечението ви, но сега са възникнали някои спорни въпроси. Хората, с които разговарях, бяха доста учтиви. Провериха в компютрите си. Никога няма да познаете какво ми отговориха. Навсякъде ми казаха, че нямат данни за вас.
Савидж стисна чашата си толкова силно, че едва не я счупи.
— Тогава къде, по дяволите, сме били?