— Остава ни само Остеопатичната болница. Но имам усещането…
— … че ще получим същите отговори, нали? — довърши мисълта й японецът. — Няма хотел „Медфорд Гап“, няма доктор Хамилтън, не съм видял как умира Савидж, нито пък той ме е видял. Какво друго, което мислим, че се е случило, не се е случило?
Савидж се изправи рязко и тръгна нанякъде.
— Къде отиваш? — попита го Рейчъл и побърза да го настигне, последвана от Акира.
— Отивам на информацията.
— Но защо? — учудено попита Рейчъл като се стараеше да не изостава. — Вече им зададохме достатъчно въпроси. Какво се сети?
— Има нещо, което забравихме да ги питаме. Как да намерим проклетата Бърза помощ.
14.
В ярко осветения вестибюл ги посрещна загрижена сестра.
— Какво има, господине? Мога ли…
Тя се намръщи, когато видя напрежението, изписано по лицето на Савидж. Отправи поглед към Рейчъл и Акира.
— Искам да видя лекаря — каза Савидж.
— Случило ли ви се е нещо? Злополука ли сте претърпели? Не виждам да сте ранен. Някой друг ли има нужда от помощ?
— Казах, че искам да говоря с доктора.
Тя погледна недоумяващо и отвърна:
— Разбира се, господине. Моля, изчакайте тук.
Сестрата изчезна надолу по коридора.
— Спокойно — обърна се Акира към Савидж.
— Опитвам се, но не ми се отдава кой знае колко. Трябва да разбера…
Преди да довърши, сестрата се върна заедно с висок лекар, облечен в зелени дрехи.
— С какво мога да ви помогна, господине? — попита мъжът, като се приближи внимателно до Савидж. — Аз съм доктор Рейнолдс, дежурен лекар на тази смяна.
— Искам да ми направите рентгенова снимка.
— Защо? Какви оплаквания имате?
— Всичко ме боли.
— Къде точно? Гръдният кош? Ръката? Къде?
— Навсякъде.
— Моля?
— Искам… искам… да ми направите пълно рентгеново изследване.
— Чак пълно… Защо не… По-добре ми опишете симптомите си.
— Боли ме всичко — от главата до петите. Не мога да издържам повече. Трябва да знам какво ми е. Само ми направете това изследване.
— Не можем просто така…
— Ще си платя.
— Проблемът не е в парите. Вашият домашен лекар знае ли за оплакванията ви?
— Пътувам много и нямам определен лекар.
— Така без диагноза…
— Вече ви казах, че ще платя.
— Обясних ви, че това не е най-важното. Не можем да ви облъчваме безпричинно. Щом болките ви са толкова непоносими, защо не дойдете да ви прегледам?
— Името ви, моля? — попита сестрата. — И името на застрахователната ви компания.
— Промених решението си — отговори Савидж.
Лекарят се намръщи недоволно.
— Не искате ли да ви преглеждам?
Савидж поклати глава. Физиономията на лекаря не му вдъхваше доверие.
— Мислех, че… ако помоля… Приятелите ми имат право. Не се притеснявайте.
— Все пак нещо не е наред.
— Да, така е. Въпросът е — какво е то? Ще последвам съвета ви и ще си намеря домашен лекар.
15.
Възрастният лекар със сива коса и тиранти, който беше съгласен да направи рентгеново изследване на всеки, способен да плати пет хиляди долара, излезе от вратата с табелка: „САМО ЗА ПЕРСОНАЛА“.
— Готово ли е? — поинтересува се Савидж.
— Снимките са чудесни. Няма да се наложи да ви облъчваме отново. Проучих ги най-внимателно.
Савидж не можа да прикрие нетърпението си:
— И какво открихте?
— Толкова пари дадохте, защо не дойдете да ги разгледате сами?
Докторът ги поведе навътре към слабо осветена стая. Отдясно имаше шкафове, а отляво по стената висяха готовите снимки, закачени пред флуоресциращи екрани. — Това са вашите — обърна се лекарят към Савидж. — А онези са вашите — погледна той към Акира.
Те се вторачиха в тях. След около минута японецът поклати глава и каза:
— Не мисля, че разбирам нещо от тези снимки.
— Помолихте ме да ви кажа дали всичко е наред след многобройните счупвания. Първо искам да знам за какви счупвания става дума?
— Исусе — промълви Савидж, — знаех си.
— Не знам какво имате предвид, но съм сигурен в това, което виждам. — Докторът посочи с молив няколко снимки. — Ще ви спестя медицинските термини. Това е горната част на десния крак, а това долната. Ето и левият крак, ръцете, ребрата, черепа. Не забелязвам следи от счупване.
— Ние мислехме, че са били счупени.
— Мислехте? Толкова многобройни наранявания не биха могли да оставят място за съмнение. Страданията ви трябва да са били ужасни.
— Така беше — съгласи се Савидж.
Той потръпна. Рейчъл стисна ръката му.
— Как може да сте страдали, след като не е имало счупвания?