— Това е проклетият въпрос. Повярвайте ми. Ще направя всичко възможно, за да разбера.
— Добре. След като сте се заели с това, опитайте се да разгадаете още, нещо. Не обичам съвпаденията. И двамата казвате, че сте имали еднакви счупвания, които всъщност не съществуват. Но все пак и двамата имате следи от хирургическа намеса — той посочи отново към снимките. — Но това не е резултат от счупени кости.
— Да, и на двамата ни отстраниха далака и апендикса — поясни Акира.
— Вече ми показахте белезите. Изглеждат така, все едно че наистина са ви оперирали. Не мога да разбера по рентгеновите снимки, но не това исках да кажа преди малко. Имам предвид, че следите от операция са на черепа ви.
— Какво? — извика Савидж.
— Естествено, нали имаме фрактури по черепа.
— Не. Виждате ли тези малки кръгчета? Над лявото ухо. Това е неоспоримо доказателство.
— За какво?
— За хирургическа намеса в мозъка откъм лявото слепоочие. Никой от вас ли не знае за това?
Савидж се поколеба какво да отговори.
— Попитах ви нещо.
— Не — отговори Савидж. — Не знаехме.
— Трудно ми е да ви повярвам.
— Нямаше да ви е толкова трудно, ако бяхте прекарали последните дни с нас. Моля ви — Савидж преглътна и продължи, — помогнете ни.
— Как? Направих каквото можах.
— Не, моля ви. Къде да отидем? Към кого да се обърнем?
— Всичко, което бих могъл да ви кажа е — докторът погледна към снимките, — че го е направил гениален хирург. Аз съм обикновен практикуващ лекар, но се интересувам от последните медицински новости. Не съм чувал за подобно нещо. Прекалено сложно ми се вижда, но е извършено прецизно. Искате да знаете къде да отидете, нали? Там, където парите могат да ви осигурят най-доброто. При най-известните неврохирурзи.
Jamais Vu
1.
Името на хирурга, при когото отидоха, беше Антъни Сантизо. Той имаше гъста черна коса, мургава кожа и изключително интелигентни очи. В чертите на лицето му се долавяше някакво изтощение — последица от умората, както предположи Савидж, тъй като докторът идваше от седемчасова операция. Тялото му обаче беше стегнато, вероятно от редовната игра на тенис. Хирургът им беше казал, че няма много свободно време, защото след час трябва да бъде на корта.
— Знаем колко сте зает — започна Савидж. — Благодарим ви, че отделихте малко време за нас.
Сантизо повдигна рамене и отвърна:
— Не бих го направил, но неврохирургът, с когото е говорил вашият лекар от Харисбърг, ми е бивш съученик и добър приятел от медицинския факултет в Харвард. Мисля, че е постъпил добре, като ви е насочил към мен.
Бяха във Филаделфия, в университетската болница на Пенсилвания. Тя се намираше на сто мили източно от Харисбърг. Решиха, че ще стигнат по-бързо дотук, отколкото до другата голяма университетска болница на Пенсилвания, която беше два пъти по-далеч, в Питсбърг.
— Заплетените случаи ме интересуват — Шерлок Холмс, героите на Агата Кристи… Винаги разбулват някаква тайна. Но мозъкът е най-голямата загадка, ключът към това, което ни прави хора. Затова избрах тази специалност.
В безупречно чистия кабинет влезе секретарката с поднос в ръце.
— Чудесно — каза Сантизо. — Точно навреме. Това е билковият ми чай. Искате ли да го опитате?
— Да — отговори Акира. — Аз не бих отказал.
— Страхувам се, че не е толкова силен като японския.
— Сигурен съм, че е освежителен.
Сантизо се поклони леко и каза:
— В Харвард учих с един ваш сънародник. Никога няма да забравя какво ми каза той. Тъкмо бяхме започнали стажантската си практика. Дългите изморителни дежурства направо ми взеха силите. Мислех, че ще умра. Тогава той ми каза: „Когато не си на дежурство, трябва да се занимаваш с нещо, което ти е приятно.“ Отговорих му, че не го разбирам. „След като съм капнал, как ще намеря сили за каквото и да било?“ — попитах аз. И знаете ли какво ми каза? „Състоянието ти е причинено от нервно изтощение на мозъка. Трябва да противопоставиш на нервното напрежение физическа умора.“ Казах му, че не виждам смисъл във всичко това. Отговори ми само с една дума.
— Уа — подсказа Акира.
Сантизо се засмя.
— Точно така. Знаете ли, вие ми напомняте за вашия сънародник.
— Уа — повтори Рейчъл, като наблегна на думата и се намръщи.
Всички се обърнаха към нея, а тя засрамено погледна към чашата си.
— Това означава „баланс“ — поясни Акира. — Умората на духа се неутрализира от…
— … физически упражнения — довърши Сантизо. — Колко беше прав вашият сънародник. Трудно ми е да намирам време и трябва да ви призная, че след изтощителните дни и нощи не ми се прави нищо. Но се налага да го правя, защото тенисът ми помага да бъда по-добър неврохирург — той погледна часовника си. — След петнайсет минути трябва да съм на корта, така че покажете ми тези озадачаващи снимки. — Той ги взе и добави — Не унивайте толкова бързо. Не забравяйте за „уа“. За тениса и неврохирургията. За Шерлок Холмс.