— Да, забелязах го по очите ви. Искам да съм откровен докрай с вас. Програмата ми е прекалено натоварена. Съгласих се да ви приема, само защото моят съвипускник ме помоли за това. Каза, че ще бъда заинтригуван. Да, наистина е така. — Сантизо отново погледна часовника си и добави: — Половин час ще играя тенис, после ще направя няколко обиколки. Чакайте ме тук, да речем след около два часа и половина. Ще помоля и един колега да дойде. Междувременно искам да отидете отново в рентгеновия кабинет — завърши той и вдигна слушалката.
— Трябва ли да си правим още снимки? Тези не са ли сполучливи?
— Не, искам да ви направят магнитнорезонансно изследване.
3.
Един крехък човек с брада и спортни дрехи, които му бяха малко широки, седеше срещу Сантизо, когато се върнаха.
— Това е доктор Уайнберг — представи го той.
Тримата се ръкуваха с него.
— Доктор Уайнберг е психиатър.
— О-о — изненадано възкликна Савидж и започна да се върти неспокойно на стола си.
— Това притеснява ли ви? — попита Уайнберг учтиво.
— Не, не разбира се — отговори Акира вместо него. — Имаме проблем и горим от нетърпение да го разгадаем.
— С цената на всичко — допълни Савидж.
— Чудесно — каза Уайнберг и си извади тефтерче и химикалка. — Надявам се, че не възразявате.
Савидж се притесни още повече. Той избягваше разговорите му да бъдат документирани, но в случая беше принуден да каже:
— Както желаете.
— Добре.
Уайнберг отбеляза нещо в бележника си. На Савидж му се стори, че това бяха датата и часа.
— Всеки момент ще ми донесат магнитнорезонансното изследване — каза Сантизо. — Докато чакаме, доктор Уайнберг ще ви зададе няколко въпроса.
— Jamais vu. Разбрах, че този израз е ваше изобретение — обърна се той към Савидж.
— Точно така. Само това можах да измисля, за да опиша състоянието ни.
— Опитайте се да ми го обясните.
Савидж започна. Акира допълваше от време на време по нещо. Рейчъл само слушаше напрегнато.
Уайнберг си водеше бележки.
— И така, да обобщим. Вие двамата казвате, че всеки е видял как другият умира. Не сте могли да откриете хотела, където е настъпила тази предполагаема смърт. Не сте намерили и болницата, където са ви закарали след инцидента, нито лекуващия ви лекар.
— Правилно.
— И тези събития са се случили преди шест месеца?
— Да.
Уайнберг въздъхна.
— За момента… — той остави химикалката си — смятам, че вашата дилема е хипотетична.
— Смятайте каквото желаете — отговори му Савидж.
— Не се изразих така, за да ви противореча.
— Не съм казал подобно нещо.
— Ще се опитам да ви обясня — Уайнберг се облегна назад. — Обикновено познавам добре пациентите си. Имам всичките им данни. Ако е необходимо, мога да се обърна към близките им или към техните работодатели. В този случай обаче, не знам почти нищо за вас. Имам само вашата преразказана история — да се изразя по-меко — за миналото ви. Няма как да засека тази информация. Съответно не мога и да ви повярвам. Бих могъл единствено да си помисля, че сте патологични лъжци, жадуващи за внимание или репортери, които проверяват наивността на читателите си с поредната „сензация“.
Сантизо не остана много доволен от думите му и каза:
— Макс, разказах ти тяхната история. Показах ти и снимките им. Те ме заинтригуваха. Дай ни някакво обяснение…
— Само като логическа задача в рамките на дискусията.
— Е, и какво е то? — подкани го Сантизо.
Уайнберг си пое въздух и продължи:
— Най-вероятното обяснение ми се струва това, че вие двамата страдате от взаимна заблуда, причинена от почти смъртоносните удари, които казвате, че сте преживели.
— Как така? Нали снимките показаха, че не сме били наранявани? — изненада се Савидж.
— Не съм съгласен. Снимките доказват само, че не сте имали фрактури по краката, ръцете и черепа. Това не означава, че не сте били бити. Бих искал да обясня как си представям ситуацията. И двамата сте охранявали вашия клиент.
— Да.
— Отишли сте заедно в провинциален хотел. Там той е бил убит по ужасно жесток начин. Както ми описахте преди малко, с меч, който разсякъл тялото му на две.
Акира кимна.
— Докато сте се опитвали да го защитите, и двамата сте били пребити до безсъзнание. Били сте на границата на смъртта. Всеки от вас е получил халюцинации. Останали сте с погрешното впечатление, че сте видели другия да умира. След като очевидно това не е вярно, най-логичното обяснение е, че тези видения са били причинени от комбинацията между болката и заблудата или страха.
— Но защо тогава и двамата ще имат еднакви халюцинации? — не се стърпя Рейчъл.