— Естествено, нали досега ни обяснявахте, че такива временни събития са свързани с краткотрайната памет.
— Въпросът е къде свършва краткотрайната и откъде започва дълготрайната? Как можем да сме сигурни, че дълготрайната памет не ни изневерява? Ако помним, помним. Но не осъзнаваме това, което сме забравили… Не сме в състояние да опишем бъдещето.
— Да, не можем да го направим, защото бъдещето не съществува — отбеляза Савидж.
— Същото се отнася и за миналото, макар че благодарение на паметта се създава впечатление, че то съществува — в нашия мозък, разбира се. По мое мнение спомените ни не остават закодирани завинаги. Те непрекъснато се променят, подробностите биват добавяни или премахвани. В резултат на това всеки си създава своя представа за отминалите събития. Неточностите обикновено се отнасят за маловажни неща. В края на краищата, какво значение има дали сме гледали филма заедно или поотделно? Но понякога несъответствията имат значение. Макс имаше една пациентка, която в детството си е била многократно изнасилвана от баща си. Тя стигнала дотам, че започнала да идеализира миналото си, като си представяла своя баща нежен и любещ. За да излекува неврозата й, Макс се принудил да я научи как да отхвърли лъжливите спомени и да възстанови целия ужас на преживяното от нея.
— Лъжливи спомени — повтори думите му Савидж. — Jamais vu. Но нашите лъжливи спомени не са причинени от психологични проблеми. Изследванията показаха, че способността ни да помним е била нарушена чрез хирургическа намеса. Това възможно ли е?
— Ако искате да ме питате дали аз бих могъл да го направя, отговорът е не. Не познавам друг неврохирург, който би могъл да го направи. Все пак това е възможно на теория. Нямаше да го направя, дори и да знаех как. Това е от областта на психохирургията. Нарушава се личността на пациента и с изключение на някои случаи — когато трябва да се предотвратят епилептични пристъпи или когато се налага да се направи лоботомия, за да се избегне саморазрушаване на личността — това не е етично.
— Но как се извършва това на теория? — попита Рейчъл.
Сантизо нямаше особено желание да отговори.
— Моля ви — настоя тя.
— Колкото и да съм любопитен по природа, понякога нямам желание да се занимавам с този загадъчен церебрален феномен. Само когато е необходимо поставям електроди в мозъка на пациентите и ги моля да ми опишат какво чувстват.
— Почакайте — прекъсна го Акира. — Как биха могли да направят това след като черепът им е отворен? Не са ли в безсъзнание?
— А-а — отвърна Сантизо. — Аз не ви обясних всичко. Пропуснах някои моменти. Свикнал съм да обсъждам тези проблеми с мои колеги. Очевидно вие мислите, че това е същото, както операцията на сърцето. Вече ви споменах, че самият мозък — нашият рецептор на чувствата — не усеща нищо. За него болката не съществува. Ако използвам местна упойка, мога да отстраня част от черепа и да оставя мозъка открит. С помощта на електрод мога да накарам пациента да усети несъществуваща миризма на портокал, да чува музика от детството си и дори да изпита оргазъм. Мога да манипулирам чувствата му и да го накарам да си представи, че е на яхта, да усети слънцето върху лицето си и вятъра в косите си, да чуе шума на прибоя, да си представи, че се намира на Големия бариерен риф край Австралия, където е бил преди години.
— Но ще запомни ли всичко това? — попита Рейчъл.
— Разбира се. Ще го запомни толкова добре, колкото и операцията.
— Това обяснява какво се е случило с нас — каза Савидж.
— На теб и приятеля ти? Съвсем не е така. Това, което описах преди малко, се отнасяше само за активизиране на паметта с помощта на електронно стимулиране на различни неврони. Вие очевидно имате спомени за събития…
— … които никога не са се случвали — довърши думите му Акира. — Тогава защо ги помним?
— Казах ви, че това е само теория. Но ако отворя лявата слепоочна кост… ако стимулирам невроните с електроди… и ви опиша в подробности какво трябва да запомните, ако ви пусна филм или използвам дори артисти, за да представя събитията… ако ви натъпча с амфетамини, за да ускоря процеса на запомняне… и накрая залича спомена от операцията… вие ще си спомняте това, което никога не се е случило и ще забравите това, което се е случило.