— Да, аз наистина завися от теб и се идентифицирам с теб. Нещо повече, искам да се любя точно с теб.
— Но аз…
— Наистина е така.
— Но…
— По дяволите, прегърни ме силно.
Тя започна да го целува, като едновременно с това разкопчаваше колана му.
За своя изненада той не се възпротиви.
8.
В съня си той се любеше със сестрата на Рейчъл.
Джойс Стоун и Рейчъл Стоун. В съня на Савидж те се преплитаха. Той се любеше не само с легендарната кинозвезда, но и с жената, която беше длъжен да защитава. Откакто беше станал персонален защитник, той не беше се поддавал на изкушението, на което го подлагаха клиентките му. Греъм винаги настояваше: „Никога не влизай в интимни връзки с клиентките. Това нарушава твоята обективност и те прави непредпазлив, а така излагаш на риск живота им.“
В съня си Савидж отново преживяваше близостта си с Рейчъл, докосваше възхитителното й тяло и не можеше да спре. Чувството за вина се бореше с желанието. Беше напълно объркан, а това не влизаше в правилата. Страхът му трябваше да бъде потиснат по някакъв начин и тази любов му даваше такава възможност. Рейчъл вдигаше ръце към него, рошеше косата му и повтаряше: „Обичам те.“ Савидж изпитваше слабост и чувството, че предава себе си. Беше обхванат от меланхолия до дъното на душата си. „Не!“ — искаше да извика той. — „Не трябваше да го правя! Бях длъжен да устоя! Защо не бях по-силен?“
Изведнъж този сън отстъпи място на друг, от детските му години, когато беше събуден от изстрела на колт 45-ти калибър. Тогава напрежението в къщата беше продължило с дни. Нощем той спеше неспокойно, предчувствайки, че ще се случи нещо лошо. След изстрела бе изтичал надолу по стълбите към кабинета на баща си. Майка му беше направила опит да го спре, но той вече бе успял да надникне през отворената врата. Кръв. Твърде много кръв. Тялото на баща му лежеше на дъсчения под, а около лявото му слепоочие бе увита хавлиена кърпа, за да спре кръвта от мястото, където беше излязъл куршумът. Кърпата едва ли би могла да помогне в случая. Тя се бе превърнала в отвратителен парцал, напоен с кръв.
По бузите му потекоха сълзи. Той изрида, а думите му прозвучаха шокиращо за дете на неговата възраст: „Негоднико, нали ми обеща никога да не си отиваш. Дяволите да те вземат.“
Майка му го удари през лицето.
9.
За момент Савидж недоумяваше защо не е пред кабинета на баща си, изтръпнал от целия този ужас вътре. Той съвсем се обърка като разбра, че се намира в хотелския апартамент във Филаделфия. Забеляза Акира на един стол в ъгъла. Японецът остави списанието, което четеше и се надигна, поглеждайки към вратата, после тръгна към Савидж.
— Сънят ти беше доста неспокоен. Съжалявам.
— Да не мислиш, че ако Рейчъл ме беше прегърнала, щях да спя по-добре?
— Нищо такова не съм си помислил. Тя ме помоли да се преместя в коридора. Каза ми, че имате личен разговор.
— Да, наистина беше личен.
— Не искам да ми даваш никакви обяснения.
— Защо ли да го правя, след като тя ти е казала достатъчно ясно.
— Нищо не ми е казала. Помоли ме само да се преместя в коридора. След известно време си отиде в стаята и сега спи доколкото знам. Каквото и да се е случило между вас, то не ме засяга. Поведението ти е безукорно.
— Да, естествено. Сигурно.
— Тя очевидно е много привързана към теб. Ти към нея също.
— Случилото се тази нощ е съвсем ясно доказателство за това. Но то е грешка.
— При обичайни обстоятелства, да. Но сега ситуацията е друга. Прекалено си критичен към себе си. Чувстваш се застрашен и затова…
— Това с нищо не оправдава поведението ми. И ти се чувстваш така, но все пак успяваш да се контролираш.
— Моята култура ме е научила да скривам чувствата си… Позволи ми да ти разкажа една история — Акира за момент спря. — Баща ми беше пилот по време на Великата Източноазиатска война.
Савидж остана изненадан от наименованието.
— Вие я наричате „Втора световна война“. След капитулацията на Япония баща ми се върнал в родния си град и с ужас открил, че от него не е останало нищо. Градът бил Хирошима. Родителите, жена му и двете му деца били поразени от вашата атомна бомба. Той страдал с години, напълно отчаян от своята загуба. Единствената му утеха била помощта, която оказвал за възстановяване на родината си. Помагал при реконструкцията на военните самолети в граждански. Успял да спечели доста пари. Оженил се отново. Аз бях единственото дете от втория му брак, тъй като майка ми е била близо до Хирошима при бомбардировката. Лявата й ръка имаше белег от изгаряне и впоследствие тя почина от рак на костите. Мъката на баща ми беше неописуема. Не би го понесъл, ако не беше се посветил изцяло на мен.