Савидж кимна. Липсваха не само мебели, но и килим, и картини. Нямаше дори телефон. Трудно би могъл някой да скрие микрофон в тази гола стая. Въпреки това всяка сутрин гъркът правеше проверка с две различни устройства за претърсване. Едното беше за улавяне на радиосигнали и микровълни от евентуална „буболечка“, която препредава звука извън стаята. Този вид можеше да засече само работещ в момента микрофон. Другото устройство се използваше за откриване на неработещ микрофон, ако например в стаята не говореха или пък беше изключен с дистанционно управление. Въпреки че вторият вид изискваше повече време за проверка, гъркът не си спестяваше труда, дори когато беше открил „буболечка“ от първия вид. Опитните в бранша винаги поставяха и от едните, и от другите, така че някой по-мързелив да спре, след като открие първия и реши, че всичко е наред.
С обичайното си чувство за хумор гъркът наричаше това обстойно ежедневно търсене на буболечки „дезинфекциране“.
— Извинявай за въпроса, не исках да прозвучи обидно.
— Ако не беше попитал, щях на свой ред да се чудя дали заслужаваш доверие.
— Както винаги, не се нуждаеш от много обяснения.
Гъркът отпи от питието си и направи одобрителен жест с ръка.
— Това е задължително за едно приятелство. Но все пак не отговори на въпроса ми. За какво ти е притрябвал Пападрополис?
— Интересува ме личния му живот.
— А-а, значи не е нещо, свързано с бизнеса. Слава богу, защото бях започнал да се притеснявам. Този негодник притежава около двеста кораба, които му носят добра печалба от транспортиране на зърно, нефт и най-различни машинарии. Натрупа богатство от незаконна търговия с оръжие и наркотици. Всеки, който се осмели да разпитва, отива за храна на рибите в Егейско море.
— Може да е също толкова предпазлив и в личния си живот.
— Без съмнение. Гърците човек убиват, за да защитят честта на семейството си, независимо, че може да не са в добри отношения със съпругата си. Все пак, работата си остава от жизнено значение за тях. Фирмените тайни се пазят строго, докато семейните недоразумения са предмет на неизбежни клюки, които обаче никой не се осмелява да повтори пред главата на семейството.
— Намери ми тогава някакви клюки.
— По-конкретно?
— За Пападрополис и жена му.
— Вече чух нещичко.
— Разучи по-подробно. Интересува ме къде е и как се отнасят с нея. Искам да сравня твоята информация с тази, която вече имам.
— Може ли да попитам за какво ти е всичко това?
Савидж поклати глава.
— Неведението ще ти е от полза.
— И на теб също. Ако знаем всичко, бихме могли да го разкрием на някой, който се опитва да изтръгне насила информация от нас.
— Да се надяваме, че това няма да се случи, ако сме достатъчно предпазливи — каза Савидж.
— Винаги вземам необходимите мерки. И аз като теб използвам посредници. Говоря лично само с клиентите и с няколко мои помощници. Изглеждаш ми малко особен, приятелю.
— Преди шест месеца се случи нещо, което ме накара занапред да бъда два пъти по-предпазлив — Савидж почувства отново болка при спомена за преживяното.
— Това е много похвално, но забелязах, че не уточни какво точно е станало.
Савидж потисна желанието си да продължи своята изповед.
— Беше нещо лично. Не е толкова важно.
— Не съм убеден в това, което казваш. Въпреки всичко уважавам твоята дискретност.
— Намери ми информацията, за която те помолих. За Пападрополис и жена му. Имаш на разположение два дни. Повече време не мога да ти дам. Когато се върна, искам да знам всички подробности.
7.
Цикладите са малка група острови в Егейско море, южно от Атина. Името им произлиза от гръцката дума kyklos, която означава кръг. Древните гърци дали това име на островите, защото вярвали, че те заобикалят Делос — мястото, където се родил бог Аполон. Всъщност Делос не е в средата, а в източния край на островите. Няколко километра по на изток в самия край на Цикладите, се намира Миконос — една от най-известните зони за отдих в Гърция.
Савидж пилотираше двумоторния витлов самолет Чесна към Миконос, като се стараеше да не следва директния маршрут за острова. Отначало се насочи източно от Атина, после на юг, докато не стигна интересуващата го цел. Той се обади на кулата в Миконос, за да съобщи, че няма намерение да каца. Обясни, че полетът му е само за удоволствие и тренировка и ако диспечерът му съобщи кои въздушни коридори да избягва, той с благодарност ще се подчини на инструкциите.
Диспечерът му разреши да продължи полета си.
На височина около половин километър той остави самолета на автопилот и започна да снима. Специалните лещи на неговия Никон увеличаваха образите многократно. При проявяването можеше да се направи и допълнително увеличение на някои от кадрите. Най-важното беше да направи колкото може повече снимки и то не само на интересуващия го обект, а и на всичко, което го заобикаля. Неща, които на пръв поглед изглеждаха маловажни, после можеха да имат решаващо значение за неговия план. Главната му цел беше град Миконос, разположен между два залива в западната част на острова.