— Той ме нарече Дойл.
Рейчъл го погледна учудено.
— Значи те познава?
— Не, ти не разбираш. Истинското ми име не е Дойл. Защо ще ме нарича… Господи, дали не са откраднали името ми и са ми внушили чуждо? — Слепоочията му пулсираха. — Кой съм аз, по дяволите?
13.
По алеята бяха разхвърляни празни кутии и други отпадъци. По средата имаше слаба крушка, която едва осветяваше наоколо.
— Това е задният изход на механата — поясни Савидж.
Тримата вече стояха на една тиха уличка и следяха движението на ръката му.
— Трябва да съм бил вече тук, след като познавам това място.
— Освен ако…
Савидж разбра какво иска да каже Акира.
— Мислиш, че това е поредният фалшив спомен? Нещо трябва да е истина. Мак ме позна. Сигурен съм, независимо, че ме нарече с име, което не си спомням — въздъхна дълбоко той и продължи. — Каза да го чакам след петнадесет минути. След малко ще дойде. Искам да получа някои отговори.
Савидж се озова на алеята.
— Почакай — извика му Акира.
Савидж се обърна нервно назад.
— Какво има?
— Не мога да те оставя да отидеш сам.
— А Рейчъл?
— Да, не мога да я оставя тук без охрана. Ще дойде с мен и като види, че има някаква опасност, ще изтича обратно на пътя. Още от Ню Йорк, когато реши да я вземеш с нас, знаех, че рано или късно този момент ще настъпи. Не мога да осигурявам тила ти и едновременно да бъда бавачка.
— Когато аз реших, така ли? Нали и ти се съгласи с мен?
— С неохота.
— Обещах, че няма да ви създавам главоболия. Отивай с него, Акира. Тук ще съм в безопасност.
— Не. Докато си с нас, ние отговаряме за живота ти — отвърна японецът.
— Мъжът ми не знае къде съм. Ще се справя сама.
— В момента не ме притеснява мъжът ти. Каквото и да се случи с нас… ако тази среща се издъни, както вие американците обичате да казвате…
Савидж видя как очите на Рейчъл проблеснаха.
— Аз се притеснявам за Савидж не по-малко от теб. Дори повече, отколкото за себе си. Ако не искаш да ме оставиш тук сама, значи и двамата тръгваме с него. Не виждам друга възможност.
— Страхувам се, че е права — съгласи се Савидж.
— Ако стане нещо? — попита Акира.
— Ще застана отстрани. Мога да се скрия.
— А ако се наложи да се разделим?
— Трябва да си уредим няколко срещи. Първо там, където оставихме колата. Ако не можем да се доберем дотам, ще взема стая в „Холидей Ин“. Знам псевдонимите от кредитните ви карти, а вие знаете моя — Сюзън Портър. Ще звъним и в останалите хотели на „Холидей Ин“ докато не установим връзка. Ако и след два дни не се срещнем, ще знаем, че се е случило нещо лошо. Разделяме се и всеки тръгва по пътя си.
— Предложенията ти не са лоши — отбеляза Савидж.
Акира вдигна учудено вежди, но без особено въодушевление.
— Имам добри учители. Петнадесетте минути изтекоха — обърна се тя към Савидж. — Приятелят ти ще се появи всеки момент.
Савидж погледна Акира, за да види реакцията му.
Акира намръщено отговори:
— Добре — въздъхна той и застана по-близо до Рейчъл. — Ето тук ще се скрием — посочи й той една ниша.
Савидж се отправи към задния изход на механата.
14.
Вратата се отвори и алеята се изпълни със звуците на песен на Евърли Брадърс. От мястото си Савидж видя как Мак се появи на вратата и огледа алеята. Зад него, отляво на тесния коридор, който водеше към механата, видя табелата на мъжката тоалетна.
Когато спря да оглежда алеята, той се вторачи в Савидж и пристъпи напред, затвори вратата след себе си и музиката престана да се чува.
— Момчетата, които са с мен, мислят, че съм до тоалетната, затова не мога да остана много дълго. Какво има, Дойл? За Бога, защо трябваше да се появяваш тук? Ако някой те познае…
— Трудно е за обяснение. Трябва да поговорим за много неща. Няма да ти отнема много време, обаче не можем да говорим тук.
— Току-що ти казах, че не мога да остана дълго. Може някой да ни види.
— А защо не трябва да ни виждат?
— Дяволите да те вземат, Дойл, ти знаеш правилата. Ти искаше да бъде така. Нали настояваше да използваме тайни квартири, за да се срещаме.
— За какво говориш?
— Дойл, добре ли си?
— Преди малко те попитах дали ме помниш?
— Много умно.
— Каква беше тази история с парите?
— Само това можах да измисля, за да обясня присъствието ти. Но май трябваше да те изхвърля навън. Това по щеше да приляга на твоята измислена история. Някой можеше да се обади на Военната полиция и… Почакай малко, Дойл. Всъщност ти това ли искаше? Да се борим отново?