— Мак ме позна — отвърна му Савидж.
— Въпреки че те нарече „Дойл“, което не е истинското ти име?
— Може и да е — предположи Савидж. — Поредният фалшив спомен. Знам ли кое всъщност е истинското ми име. Който е извършил операцията, може да го е заличил от паметта ми. Внушил ми е, че един от псевдонимите ми не е лъжа, а рожденото ми име.
— Всичко е лъжа — каза Рейчъл и хвърли с отвращение недоядената пица в кошчето.
Савидж я изгледа учудено и продължи:
— Струва ми се, че приятелството ми с Мак не е фалшив спомен. Той го спомена няколко пъти, но каза също така, че сме врагове или мними врагове, ако правилно съм разбрал. Спомена за правила. Ако сме искали да се видим, трябвало да използваме специални съобщения и секретни квартири.
— Такива изрази използват оперативните работници — отбеляза Акира.
— Да, така е. Освен това той предположи, че вие с Рейчъл сте ми „кучета пазачи“ и са ви прикрепили към мен, защото съм изпаднал в стрес. Той непрекъснато говореше за правила и за това, че все още им се подчинява. Изглеждаше уплашен. Сигурно си е помислил, че вие не наблюдавате само мен, а и него — как ще се държи при нерегламентирана среща например.
— И за кого според него работим? — попита Рейчъл.
Савидж се поколеба за момент.
— За ЦРУ.
— Какво?
— Беше много ядосан, сигурно мислеше, че ще бъде наказан за нарушаване на правилата след разговора ни навън.
— Значи Мак е работил за ЦРУ? — напрегнато попита Акира.
— Не съм сигурен. Не виждам смисъл в това капитан от SEAL да бъде оперативен работник от цивилното разузнаване. От морското разузнаване може би да, но от ЦРУ? Не, все пак останах с друго впечатление. Мак сигурно си мислеше, че съм издал за кого работя — за ЦРУ.
— Боже мой! — възкликна Рейчъл. — Възможно ли е това?
— Събитията от последните няколко дни показаха, че всичко е възможно. Ако ме питаш дали аз си спомням да съм работил като оперативен работник, отговорът е — не. Естествено, може да си помислите, че ви лъжа.
Акира поклати глава и каза:
— Във Филаделфия ти разправяше, че си объркан до такава степен, та дори не знаеш дали можеш да се доверяваш на нас с Рейчъл. Можело да се окаже, че ние не сме тези, за които се представяме, а сме изпратени, за да те вкараме в някакъв капан. Тогава ние настояхме пред теб, че трябва да ни вярваш, защото другата възможност е пълната ти парализа. Приятелю, като необходима част от взаимното доверие искам да те уверя, че аз ти вярвам. Отказвам да мисля, че ти лъжеш.
— „Авраам повярвал в Бога по силата на абсурда“ — каза Рейчъл.
Акира не разбра за какво става дума и я погледна учудено.
— Това е нещо, което казах на Савидж във Филаделфия снощи. Неразделна част от вярата.
— Значи трябва да проверим дали правилно си спомням — намеси се Савидж. — Във Филаделфия доктор Сантизо ни обясни, че първо трябва да се изтрият истинските спомени и после да се внушат фалшивите. В противен случай действията ми няма да са последователни. Така че аз може би съм принадлежал — или принадлежа — към ЦРУ, но просто не го съзнавам.
— „Може би, вероятно?“ Така доникъде няма да стигнем — каза Акира.
Савидж потърка челото си и продължи:
— Мак ме попита още дали това съм искал — да се бори отново с мен. Не виждам смисъл в думите му. Да се боря отново с него? Значи и по-рано се е случвало. Но защо? След като сме били приятели. В бара се престори, че ми дължи пари, защото това било единственото, което могъл да измисли, за да обясни разговора ни. „Май трябваше да те изхвърля навън. Това по щеше да приляга на твоята измислена история“ — това бяха думите му.
— Измислена история ли? — попита Акира и се намръщи.
— Да, Мак спомена този израз няколко пъти.
— Приятели, които трябва да се представят за врагове. Измислена история. ЦРУ — каза Рейчъл. — Май започвам… Когато Харолд ни видя зад механата, той изведнъж си спомни за теб. Каза, че ти си позор за SEAL. Той така смело се изправи срещу теб, че дори не помисли за пистолета ти. Каза, че ще умре като герой, ако те убие. Твоята измислена история.
— Не разбирам.
— Теории. Предположения. Ако наистина си работил за ЦРУ, трябвало е да съчинят някоя история, за да убедят противника в твоята нелоялност към Америка. Официално са те уволнили. Ти си напуснал SEAL. Станал си телохранител. Докато си охранявал клиентите си — могъщи, влиятелни и достатъчно богати, за да платят необходимата сума — ти си събирал информация, шпионирал си ги. Защото са били важни личности. Тайните им са били от стратегическо значение или толкова уличаващи, че агенцията ги е шантажирала и ги е принуждавала да й сътрудничат.