Савидж се беше вторачил в пода. Главата му пулсираше. Колкото и да търкаше челото си, болката не минаваше.
— Но защо са избрали този начин да те представят като обикновен независим телохранител? — продължи Рейчъл. — Едва ли не като предател. Защо?
— Защото аз бях един от първите участници в американското нападение над Гренада — отговори Савидж. — Това, което видях там, ме убеди, че марксисткото управление на острова — колкото и налудничаво да беше — с нищо не заплашваше Америка. Всичко беше само маневра за пред хората — да отвлекат вниманието им от истинската трагедия в Бейрут, където при бомбен атентат загинаха двеста и тридесет американски моряци. Гренада беше едно от средствата на президента за увеличаване на неговата популярност. Много от приятелите ми загинаха абсолютно безсмислено. Аз се оттеглих отвратен от случилото се.
— И си се борил с твой приятел от SEAL, който не е бил съгласен с теб. Мислил е, че си предател, така ли? — попита Акира. — Борили сте се пред публика — двама приятели, които се превръщат във врагове. Доста убедителна история.
Савидж вдигна глава, но продължи да масажира слепоочията си.
— Особено като се има предвид, че баща ми се самоуби, защото се почувства предаден от собствената си родина, защото Белият дом се нуждаеше от изкупителна жертва за катастрофата в Залива на свинете. Да вървят по дяволите. Тази акция се провали, защото политиците си изпуснаха нервите и промениха плановете за нашествието. Навряха хората в проклетите блата.
— Произходът ти също е подходящ — отбеляза Рейчъл. — Куба, а сега и Гренада. Две нашествия. Едното необходимо, но неуспешно, другото ненужно.
— Но успешно — допълни Савидж. — И двете нашествия всъщност се основават на…
— Лъжи, така ли?
— На дезинформация. Греъм беше много впечатлен от тази концепция. Събития, които не са се случвали, но променят света. Хитлер изпрати преоблечени в полски униформи германски войници в Полша, които стреляха по германските граничари. Така Германия оправда нашествието. Съединените щати изпратиха изтребител прекалено близо до северновиетнамския залив Тонкин и принудиха отбраната да стреля по него, а след това обвиниха виетнамците, че са ги атакували без да има провокация. После използваха случая да увеличат американското присъствие в Южен Виетнам. Убедителна измама. Правдоподобно оправдание.
— И отново фалшива памет — каза Акира. — Цели нации помнят неща, които не са се случвали. Но сега ни интересуват само твоите фалшиви спомени. Ако приемем, че баща ти — не човекът, когото видя в Балтимор, а истинският ти баща — се е самоубил. Това обяснява защо си се оттеглил от SEAL след нашествието в Гренада, което според теб не е било необходимо и ти си бил вбесен от ненужните жертви на твоите приятели в SEAL. Така си изглеждал напълно свободен агент, без задължения към държавата.
— Фалшиви спомени. Измислени истории. Лъжи. Ние не знаем, ние не можем да сме сигурни…
— … в нищо — довърши думите му Рейчъл. — Тази пица… Не се чувствам много добре. Главата ми… Много съм изморена и не мога да мисля. Но за едно нещо съм сигурна. Трябва да си боядисам косата. Ще си върна кестенявия цвят. Няма да съм вече руса като сестра ми. После… — тя посочи към тясното легло.
— Единият от нас ще пази, а другият през това време ще спи на пода — каза японецът.
— Няма да стане — възпротиви се Рейчъл. — Решете кой ще пази пръв, а другият ляга до мен. Не искам някой със схванат гръбнак да ме охранява. Ще сложа възглавница между нас, така че да не нарушавам душевното ви спокойствие. Нали сме като едно семейство? По-удобно ще е да спим на леглото. Акира, като дойде ред на Савидж, нали няма да имаш нищо против, ако в съня си се обърна и го прегърна?
17.
Утрото в Северна Каролина беше свежо и приятно. След като провери паркинга, Савидж излезе през задния изход и отиде да купи закуска от „Мак Доналдс“. На връщане взе и няколко вестника.
Акира затвори вратата зад него и започна да разглежда пакетите, които Савидж беше наредил на бюрото до телевизора.
— Какво си купил? Нарязано месо? Кренвирши? Бъркани яйца? И английски кифлички?
— Плюс сладко от ягоди. Предполагам, че не е обичайната ти храна, но е най-доброто, което можах да намеря. Откровено казано, това месо не ми вдъхва голямо доверие.
— Не бих казал същото — отвърна Акира, докато отваряше кутиите с напитки. — Само кафе ли си купил?
— Ето, заповядай — вместо отговор Савидж му подаде пакетче чай и опакована чаша с гореща вода.
— Аригато.
След като отпи от чая и опита месото, Акира кимна одобрително.