— Дано ми простят предците. Явно вече съм корумпиран. Това е доста вкусно.
— Много е кораво — каза Савидж, — но все пак ще ни даде сили.
— Да, наистина ще ни трябват сили — съгласи се Рейчъл.
Акира сви вежди и попита:
— Какво имаш предвид?
Тя гледаше доста мрачно вестника пред себе си.
— Това няма особено да ви хареса — отвърна тя и отчаяно остави виличката си в пластмасовата чинийка с недовършената закуска. Савидж и Акира станаха от местата си и се наведоха над вестника.
Тя посочи статията на първа страница. „Вирджиния Бийч. Четирима убити зад механа «Кораба», трима с огнестрелно оръжие и един от удар в гърлото.“
— Както и предполагахме — каза Савидж. — Да, прекалено много смърт. Затова са го напечатали на първа страница.
Рейчъл продължаваше да сочи към статията.
— Харолд ги е осведомил, че се казваш Робърт Дойл. Разказал им е, че с Мак сте били приятели, но след една разправия през осемдесет и трета, когато се е стигнало до бой, сте се превърнали във врагове. Било е заради нашествието в Гренада. Харолд споменава също за мен и за Акира. Тук пише, че с теб са били руса жена и японец. Дори и след като си боядисах косата пак ще привличаме вниманието — двама американци и японец.
Савидж припряно погледна часовника си и се обърна да включи телевизора.
— Седем и двадесет и пет. Ще видим какво ще кажат в сутрешните новини.
Той успя да намери канала за Вирджиния Бийч. Първата част на „Добро утро, Америка“ тъкмо свършваше. Джоан Ланден се усмихваше пред камерата. „През следващия половин час с вас ще бъде Тони Бенет, но не като певец, а като художник.“
Рекламата на паста за зъби с ухилени дечурлига, които се хвалят на родителите си, че нямат повече кариеси, му се стори безконечна.
Савидж престана да диша и замря, когато започнаха новините. Полицейски коли и линейки, санитари, които извозват покритите с чаршафи тела от алеята; говорителят, обясняващ с тъжен глас какво се е случило и накрая описанието на Савидж, Рейчъл и Акира.
Цялата история бе разказана за минута и половина.
— Кратко и ясно — отбеляза Акира. — Все пак няма нищо ново освен това, което вече прочетохме във вестника. — Той посегна да изгаси телевизора, явно успокоен от видяното.
— Почакай — спря го Савидж. — Да видим дали няма да ни покажат и по националната телевизия.
— Поне не показаха изготвени по описанието на Харолд наши портрети — каза Рейчъл.
— Полицията ще се потруди по въпроса — мрачно отбеляза Савидж и посегна към куфара си. — Да си събираме багажа. След новините веднага тръгваме.
— А после? — попита Рейчъл. — Дори и да успеем да се измъкнем незабелязано оттук, това не решава проблемите ни. Полицията продължава да ни търси.
— Да, точно там е цялата работа. Както правилно се изрази „да ни търси“. Рейчъл, ти не си намесена в тези неща. Ако ни хванат обаче, теб ще те обвинят в съучастничество. Напусни сградата и тръгни без да се озърташ. Намери някоя автобусна спирка. Махни се оттук, колкото се може по-бързо. Започни нов живот.
— Не! Защо не искаш да разбереш? Аз те обичам!
Савидж не можа да каже нищо.
— Няма да си тръгна и да ви оставя. Така повече никога няма да ви видя. Ето защо питам отново: Какво ще правим, ако се измъкнем оттук? Как ще… Знаете ли, хрумна ми нещо. Ако Мак е прав и ти наистина работиш за ЦРУ, те не могат ли да ни помогнат?
Савидж поклати глава и отговори:
— Ако наистина работя за ЦРУ, няма как да се свържа с тях. Не знам с кого да контактувам. Не знам къде и как да оставя съобщение, нито какъв телефонен номер да набера. Не мога просто да се обадя на главната квартира в Ленгли и да кажа на дежурния оператор, че ме търсят за няколко убийства и е възможно да работя за разузнаването; да им съобщя името, което други хора смятат, че е мое и накрая да ги помоля за помощ. С когото и да говоря, всеки ще ме помисли за луд. Дори и да знаят кой съм, ще отрекат, че са чували за мен. По дяволите, всичко е толкова объркано. Мисля си, дали не е възможно някой от агенцията да стои зад всичко това? Не — каза той след кратко колебание, — те не са забъркани.
— Отново включват националната телевизия — каза Акира.
Ужасен ураган в Централна Америка. Скандал с договорите за отбрана. Пожар в нюйоркски небостъргач.
Савидж погледна часовника си.
— Техните новини са по пет минути. Остава още една. Изглежда, че няма да кажат нищо за нас.
— Слава богу — въздъхна Рейчъл. — Ако успеем да стигнем по-далече, до крайбрежието или до Южна Каролина, или дори до Джорджия…
— Да, няма да е лошо — съгласи се Савидж. — Полицията там може би няма да ни търси толкова усилено.