— Вош уби седем милиарда души.
Цифрата звучи неестествено кухо в ушите ми. След Пришествието една от любимите теми на татко беше колко напреднали трябва да са Другите и колко високо трябва да се изкачили в еволюционната стълбица, щом са достигнали етапа на междугалактическите пътувания. И това е тяхното високоинтелигентно решение?
— За някои от нас изтребването не бе решение — казва Ивън. — Включително и за мен, Каси. Но загубихме в спора.
— Не, Ивън, ние загубихме.
Не издържам повече. Ставам, очаквайки да се изправи и той, но Ивън не помръдва от мястото си.
— Той не гледа на вас така, както ви виждат някои от нас… както и аз самият — казва той. — За него вие сте паразит, който трябва да се унищожи, за да не убие гостоприемника си.
— Аха. Значи съм паразит. В твоите очи.
Поглеждам встрани. Гади ми се.
Зад мен гласът му е мек, равен, почти тъжен:
— Каси, заела си се с нещо, което далеч надхвърля възможностите ти. „Райт-Патерсън“ не е просто обикновен лагер. Комплексът под него е център за управление на полетите на всички безпилотни самолети в северното полукълбо. Той е очите на Вош, Каси. С тях той те вижда. Опитът да проникнем и спасим Сами не е просто рискован — той е самоубийствен. И за двама ни.
— И за двама ни? — поглеждам го с крайчеца на окото си. Не е помръднал.
— Не мога да кажа, че съм те пленил. Задачата ми не е да пленявам хора, а да ги убивам. Като пленница, вътре те чака смърт. Както и мен, защото не съм си свършил работата. А и как ще преодолеем загражденията? Базата се охранявана от безпилотни самолети, седемметрова електрическа ограда, наблюдателни кули, инфрачервени камери, детектори за движение… и стотици като мен. А знаеш възможностите ми.
— Ще опитам сама.
Той кимва.
— Този е единственият възможен начин. Но това, че нещо е възможно, не означава, че не е самоубийствено. Всички, когото допускат вътре — имам предвид онези, които не убиват веднага, се подлагат на скринингова програма, която преобразува цялата им психика, включително и спомените им. Ще разберат коя си и защо си там… след което ще те убият.
— Трябва да има сценарий, който не завършва с убийството ми — настоявам аз.
— Има — казва той. — Сценарий, в който ние се крием на безопасно място и чакаме Сами да се появи.
Челюстта ми увисва и си помислям: „Ъ?“. След което казвам:
— Ъ?
— Може да ни отнеме година-две. Той на колко е — пет? Трябва да е поне на седем.
— За какво?
Той поглежда встрани.
— Видя за какво.
Обезглавеното дете с униформа, помъкнало автомат, по-голям от него. Сега наистина ми трябва глътка вода. Отивам до него и той мълчи, докато се навеждам да взема манерката. След четири големи глътки устата ми все още е суха.
— Сам е Петата вълна — казвам аз. Думите имат горчив вкус. Отпивам друга голяма глътка.
Ивън кимва.
— Ако е минал успешно скрининга, са го оставили жив и са го… — търси думата — обработили.
— Искаш да кажеш — промили са му мозъка.
— По-скоро индоктринирали. Внушили са му, че извънземните използват човешки тела и ние — искам да кажа, хората — сме измислили начин да ги разпознаваме. А можеш ли да разпознаеш врага, можеш и да го…
— Та това е самата истина! — прекъсвам го аз. — Вие ползвате човешки тела.
Той поклаща глава.
— Не и по начина, по който мисли Сами.
— Какво значи това? Или го правите, или не го правите.
— Сами мисли, че изглеждаме като някакъв вид зараза, внесена в човешкия мозък, но…
— Че аз точно така си те представям: като зараза! — Не мога да се сдържа.
Той вдига ръка. Не я бутам и не хуквам. Той бавно обвива с пръсти китката ми и внимателно ме дръпва на земята до себе си. Сърцето ми се блъска в гръдния ми кош и съм леко потна, въпреки хапливия студ. Сега какво?
— Имаше едно момче, истинско човешко момче на име Ивън Уокър — казва той, взирайки се дълбоко в очите ми. — Като всяко друго дете — с майка и баща, с братя и сестри, хора. Преди да се роди, аз бях вмъкнат в него. Докато майка му спеше. Докато и двамата спяхме. Цели тринайсет години съм спал в Ивън Уокър. Докато той се учеше да седи, да се храни, да ходи, да говори, да тича, да кара колело — аз бях там и чаках да се събудя. Подобно на хиляди Други в хиляди други момчета като Ивън из целия свят. Някои от нас бяха вече будни, подготвяйки се за живот там, където щяхме да бъдем нужни, когато бъдем нужни.
Аз кимам, но защо кимам? Вселил се в човешко тяло? Какво значи това, по дяволите?