„Знам, че е съблазнително, но не можеш да я убиеш. Тя и всички служители в базата са свързани със система за наблюдение, разположена в командния пункт. Стане ли нещо с нея, се задейства аларма и става ад.“
Обръщам д-р Пам по гръб. От двете й ноздри тече кръв. Сигурно има счупване. Посягам към тила си. Това ще е най-трудно. Но аз съм в еуфория. Надрусана съм с адреналин. Дотук всичко мина отлично. Ще се справя и с това.
Смъквам превръзката и рязко опъвам кожата от двете страни на разреза. Сцепването на раната е като изгаряне с кибрит. Пинсета и огледало щяха да ми свършат отлична работа, но нямам нито едно от двете, поради което ровя с нокътя си. Методът работи по-добре от очакваното: след три опита, закачам зрънцето с нокът и го изчоплям без проблем.
„Преносът на информация трае само деветдесет секунди. Което значи, че имаш на разположение три-четири минути. Не повече от пет.“
Колко са минали досега? Две? Три? Коленича до д-р Пам и натиквам импланта в носа й. Пфу!
„Не, не можеш да й го бутнеш в гърлото. Трябва да е близо до мозъка. Съжалявам, но е така.“
Ти пък за какво съжаляваш, Ивън!
Кръв по пръста ми. Моята кръв, и нейната — смесени.
Отивам до клавиатурата. Сега вече наистина става страшно.
„Нямаш номера на Сами, но той ще е съотнесен с името му. Ако не стане по един начин, пробвай друг. Трябва да има функция за търсене.“
Кръвта се стича по тила ми, лъкатушейки между лопатките ми. Цялата се треса и ми е трудно да пиша. В мигащото синьо поле въвеждам „търсене“. След два опита го написвам правилно.
ВЪВЕДЕТЕ НОМЕР.
Нямам номер, по дяволите! Имам име. Как да се върна към синьото поле? Натискам ENTER.
ВЪВЕДЕТЕ НОМЕР.
Нещо друго не искаш ли!
Натраквам „Съливан“.
ГРЕШКА ПРИ ВЪВЕЖДАНЕТО НА ДАННИ.
Чудя се дали да тръшна монитора или да наритам д-р Пам до смърт. С нито едно от двете няма да открия Сам, но и двете ще ми помогнат да се почувствам по-добре. Натискам ESC, връщам се в синьото поле и пиша „търси по име“.
Думите изчезват. Глътнати от програмата. Синьото поле мига, отново празно.
Иска ми се да изкрещя. Времето ми е на привършване.
„Ако не го намериш в системата, ще пристъпим към план «Б».“
Само дето план „Б“ нещо не ми се нрави. Предпочитам план „А“: виждам къде е Сами и тичам там. План „А“ е прост и ясен. План „Б“ е кошмар.
Още един опит. Пет секунди в повече не са кой знае каква разлика.
Пиша „Съливан“ в синьото поле.
Дисплеят полудява. На сивия фон се изсипва потоп от цифри, все едно съм поискала да ми сметнат числото „пи“. Изпадам в паника и натискам произволни клавиши, но дисплеят не иска да се успокои. Петте минути отдавна са надхвърлени. План „Б“ е гаден, но нямам друг избор, освен план „Б“.
Плонж в съседната стая, където има бели анцузи. Грабвам един от рафта и мъдро се опитвам да го навлека, без преди това да сваля робата. Грухтейки от яд, я свличам и за секунда съм съвсем гола. Секундата, в който вратата до мен ще излети с пантите и в стаята ще нахлуят Заглушителите. Така става в плановете „Б“. Костюмът ми е твърде голям, но по-добре голям, отколкото малък. Дърпам ципа и хуквам обратно към стаята с компютъра.
„Ако не успееш да го намериш по стандартния начин, има вероятност тя да носи малко устройство със себе си. То работи на същия принцип, но трябва да си адски внимателна. Служи за намиране и унищожаване. Един грешен бутон и вместо да го намериш, ще го пратиш на оня свят.“
В момента, в който нахлувам в стаята, я заварвам седнала с Мечо в едната й ръка и някакъв сребрист уред с вид на мобилен телефон в другата.
Проклет план „Б“!
75.
По шията й има огненочервени следи от ремъка. Лицето й е покрито с кръв. Но ръцете й не треперят, а очите й са загубили цялата си топлина. Палецът й е надвиснал над един мигащ зелен бутон до някакво число.
— Не го натискайте — казвам аз. — Няма да ви направя нищо лошо. — Клякам, с разтворени ръце и длани, обърнати към нея. — Не го натискайте.
Тя натиска бутона.
Главата й отскача назад и тя се свлича. Приритва два пъти и край.
Скачам, изтръгвам мечока от вкочанените й пръсти и хуквам — през стаята с анцузите и по коридора навън. Ивън така и не ми каза колко време след писването на алармата изскачат щурмоваци, базата се заключва и натрапникът се залавя, изтезава и подлага на бавна и мъчителна смърт. Сигурно не много.
Толкова за план „Б“. Мразех го и без друго. Лошото е, че нито Ивън, нито аз успяхме да стигнем до план „В“.