— Къде е Джек? — попита Джон.
— Горе в стаята, лежи.
— Лежи ли?
— Да — казах аз.
— Как е той?
Погледнах двамата непознати, дошли с Джон.
— Те са негови приятели — каза Джон.
— Зле е — казах аз.
— Какво му е?
— Не може да спи.
— По дяволите — каза Джон. — Този ирландец никога не може да спи.
— Не е в ред — казах аз.
— По дяволите — каза Джон. — Никога не е в ред. Десет години съм с него и още нито веднъж не е бил в ред.
Хората до него се засмяха.
— Запознайте се — каза Джон. — Мистър Морган и мистър Стайнфелт. Това е мистър Доил, треньор на Джек.
— Приятно ми е — казах аз.
— Да се качим и да видим момчето — каза този, когото наричаха Морган.
— Да, не е лошо да надзърнем — каза Стайнфелт. Всички се изкачихме горе.
— Къде е Хоган? — попита Джон.
— В плевнята с няколко свои клиенти — казах аз.
— Много ли хора е събрал? — попита Джон.
— Само двама.
— При вас е доста тихо, а? — каза Морган.
— Да — казах аз. — Тихо е.
Спряхме пред стаята на Джек. Джон почука на вратата. Отговор не последва.
— Може би е заспал — казах аз.
— За какъв дявол трябва да спи през деня?
Джон натисна дръжката и всички влязохме в стаята. Джек спеше на леглото. Лежеше по очи, заровил лице във възглавницата, прегърнал я с двете си ръце.
— Ей, Джек! — каза Джон.
Главата на Джек помръдна на възглавницата.
— Джек! — каза Джон и се наведе над него.
Джек заби още по-дълбоко глава във възглавницата. Джон го докосна по рамото. Джек се полуизправи и ни изгледа.
— Господи! Защо не ме оставите да поспя? — каза той на Джон.
— Не се сърди — каза Джон. — Не исках да те събудя.
— Виж ти — каза Джек. — Не бил искал.
— Нали познаваш Морган и Стайнфелт? — каза Джон.
— Радвам се да ви видя — каза Джек.
— Как се чувствате, Джек? — попита го Морган.
— Чудесно — каза Джек. — Как иначе мога да се чувствувам?
— Изглеждате чудесно — каза Стайнфелт.
— Повече няма накъде — каза Джек. — Слушай — обърна се той към Джон, — ти си мой менажер. Получаваш достатъчно тлъст пай. Защо те нямаше, когато дойдоха журналистите? Искаш ние с Джери да разговаряме с тях, така ли?
— Трябваше да съм с Лю, на мача му във Филаделфия.
— Това какво ме засяга? Ти си ми менажер. Паят ти е голям, нали? Да не би във Филаделфия да си печелил пари за мене? Питам те, защо не си тук, когато ми трябваш?
— Хоган беше тука.
— Хоган! — каза Джек. — Хоган е ням като мене.
— Струва ми се, че Солджър Бартлет е работил известно време с вас? — каза Стайнфелт, за да промени темата на разговора.
— Да, беше тук — каза Джек. — Беше, разбира се.
— Джери — обърна се към мене Джон, — моля ви, намерете Хоган и му кажете, че искаме да поговорим половин час с него.
— Добре — казах аз.
— Не може ли да остане при нас? — каза Джек. — Не си отивай, Джери.
Морган и Стайнфелт се спогледаха.
— Успокой се, Джек — каза му Джон.
— Ще отида да намеря Хоган — казах аз.
— Щом искаш, върви — каза Джек. — Макар че никой от тия приятели не може да те изгони.
— Ще отида да потърся Хоган — повторих аз.
Хоган беше в гимнастическия салон. Там бяха и двамата му клиенти с ръкавици. Нито един от тях не смееше да удари другия от страх, че другият също може да го удари.
— Достатъчно — каза Хоган, като ме видя да влизам. — Спрете касапницата. Сега, господа, вземете душ и Брюс ще ви направи масаж.
Те пропълзяха под въжетата и Хоган дойде при мене.
— Джон Колинс е тук с двама свои приятели — казах. — Дошли са да видят Джек.
— Видях ги, когато пристигнаха с колата.
— Кои са тия двамата с Джон?
— Те са това, което се нарича хитреци — каза Хоган. — Не ги ли познаваш?
— Не — казах аз.
— Хепи Стайнфелт и Лю Морган. Собственици на тотализатор.
— Дълго отсъствувах — напомних аз.
— Вярно — рече Хоган. — Този Хепи Стайнфелт е голям спекулант.
— Чувал съм за него — казах аз.
— Мръсен екземпляр — избухна Хоган. — И двамата са мошеници.
— Ясно — казах. — Искат след половин час да се качим при тях.
— Иначе казано, по-рано от половин час да не се вестяваме при тях.
— Точно така.
— Ела в канцеларията — каза Хоган. — По дяволите тия мошеници.
След около тридесет минути Хоган и аз се качихме горе. Почукахме на вратата. В стаята разговаряха.
— Почакайте за момент — обади се някой.
— По дяволите с тия номера — каза Хоган. — Ако ви потрябвам, аз съм долу в канцеларията.
Чухме, че вратата се отключва. Отвори ни Стайнфелт.
— Заповядайте, Хоган — каза той. — Сега ще се почерпим.